— Невъзможно е в тая мъгла. Но дори и да го намерим, какво от това? Трябва ни заповед за обиск, за да се качим на борда.
Завала слушаше мълчаливо, с непривично стиснати устни за него.
— Нещо ме притеснява в цялата работа — каза той. — Тия приятели знаеха къде сме и с какво се занимаваме. От къде? Ние решихме да се заемем с това едва преди няколко дни. И не сме рекламирали намеренията си.
Остин и Макгънти се спогледаха.
— В тази операция са включени много хора. Всеки от тях би могъл да изпусне нещичко и работата да се разчуе. — Остин и сам не вярваше на това обяснение. Нападателите бяха твърде добре подготвени.
Не след дълго, вятърът промени посоката си и изгони мъглата. Донатели се сбогува с капитана и хората от НАМПД и замина с яхтата си заедно с Антонио.
Остин обеща на оцелелия от «Дориа» да го държи в течение за всяка следваща стъпка.
«Морският дявол» зацепи водната повърхност, мина край Кейп Код и те скоро можеха да наблюдават светлините на самолетите, кацащи и излитащи от летище «Логън». Отмиваха островите пред пристанището на Бостън и швартоваха121 на един кей, недалеч от Аквариума. Остин се свърза с превъзбудения доктор Орвъл и го помоли да уреди транспорт за камъка. Двамата със Завала последваха камиона до Харвард и се увериха, че е на сигурно място. Орвъл каза, че ако трябва, цяла нощ ще се занимава с йероглифите, и ги покани да останат. Остин отклони поканата. И двамата със Завала бяха капнали от събитията през деня, а и искаха да хванат ранен полет за Вашингтон. След лека вечеря, пиха по едно ирландско уиски с Макгънти преди лягане, мушнаха се в койките си и заспаха почти начаса.
Цилиндричната кула от зелено стъкло на НАМПД им се стори като приветлива светлина на спасителен фар, докато таксито курсираше из непредвидимите течения на столичния трафик. Остин и Завала се бяха качили на морската совалка до летище «Логън» и се прибраха във Вашингтон в късния преди обед. Макгънти се сбогува, като им изкара въздуха с мощни потупвания по гърба, а на Остин присъди най-високата оценка: «Крушата не пада по-далеч от дървото».
— Какво ли има предвид семейство Траут — прекъсна Завала мисловния процес на Остин.
Той се бе обадил предната вечер на съотборниците им от борда на спасителния кораб, за да ги осведоми за битката на «Дориа» и изваждането на плочата. Гемей му бе казала, че двамата с Пол разполагат с нова информация, която ще им предадат на следния ден. Остин беше твърде изморен, за да разпитва. Двамата Траут и Хирам Йегър чакаха в заседателната зала от първото им събиране. Руди Гън се появи след миг, за да съобщи, че Сендекър е на ранен обяд в Белия дом. Адмиралът можеше да се отърве от една покана на вицепрезидента, но на президента — не.
Гемей откри срещата:
— Всички сте запознати, така че няма да се разпростирам върху приключенията ни с доктор Чи в джунглите на Юкатан. Както ви е известно, открихме огромно количество древни предмети от културата на маите, приготвени за изнасяне от страната. Складът беше удобно разположен с оглед на сухоземни и водни комуникации. Стотиците екземпляри бяха събирани от най-различни места — както известни на науката, така и неизвестни. В процеса на инвентаризацията, доктор Чи установи наличието, освен на керамични съдове и на известен брой каменни барелефи, видимо изрязани от стените на майски постройки с помощта на ъглошлайф. Необичайният морски мотив във всички тях, изглежда, е привлякъл погледа на чиклеросите. Според доктора всички тези фризове са отмъкнати от храмове обсерватории, подобни на един, който ми бе показал на мястото, наречено от него МТИ. Имаше един проблем — не беше ясно откъде са взети отделните парчета.
Тя замълча, докато Траут раздаде на всички по една от папките, които бе струпал пред себе си. Гемей изчака да утихне шумоленето на хартия и продължи:
— На горния лист виждате осем скици, направени от доктор Чи. Тези профили изобразяват бога на маите Кетцалкоатл, който е познат и под името Кукулкан. На пръв поглед, профилите изглеждат едни и същи, но ако ги разгледате по-внимателно, ще забележите малки разлики.
Негър се възползва от тънкия си усет към детайла:
— На тази тук долната челюст е малко по-изпъкнала — каза той. — А тук веждата е по-дебела.
Гън присви очи.
— Тоя приятел изглежда, като че ли са му държали носа във винкел.
Гемей се усмихна самодоволно като класен наставник.
— Бързо схващате, господа. Тези различия в образите указват различните места, откъдето произхождат. Всеки град е изобразявал бога по свой специфичен начин.