— Главно пера — отговори Гън след миг.
— Не — възрази Йегър. — Има и друго. Перата ни объркват. Погледнете челюстите. Това е нещо като диаграма.
— Браво — изръкопляска Гемей с явно задоволство. — Нашият компютърен гуру става първенец на класа.
— Не знам обаче защо — сви рамене гуруто. — Да пукна, ако знам какво говоря.
— Погледнете следващия лист в папките си! На него виждате един от осемте храма. Доста типичен. Цилиндрична форма, балкон околовръст в горната част, фриз в основата. Вижте добре двата вертикални процепа. Според нас използвани са за някакво астрономическо изчисление. Допуснахме, че от тях прави линии водят до апогея и перигея на Венера. И това нищо не означаваше, докато Пол не се сети да погледнем храмовете отгоре, все едно от самолет.
Поел в свои ръце лекцията, Пол вдигна последния лист от папката.
— Прекарахме линиите от всички прозорци и видяхме, че те се пресичат.
— Проклет да съм — каза Йегър. — Същата диаграма, като в устата на пернатата змия.
Гемей кимна:
— Започнах да мисля по въпроса, когато забелязах прилика между тази диаграма и един амулет, който ми бе заел доктор Чи. Устата на Кукулкан.
Гън каза:
— Не ставаше ли дума за някаква диаграма, на която се уповавал и Колумб?
— Именно — каза Пол. — Според теорията на Орвъл, Колумб се опитал да използва камъка, но не знаел как. Знаел за съществуването на съкровището, но не могъл да разшифрова гравюрата. Накарал да направят скици, за да ги вземе на «Ниня», с надеждата да намери някой да му помогне.
Остин гледаше диаграмата.
По времето, когато Колумб е плавал из морето синьо, навигаторите разполагали с карти, върху които били нанасяни с прави линии курсове, наречени румбове. Който искал например да плава от Испания до Испаньола, просто си подбирал румб и с помощта на компаса си определял курс. Ако не му попречвала буря или течения, стигал точно там, закъдето бил тръгнал. Може би Колумб погрешно е взел тия линии за румбове. Маите били доста по-напред, отколкото допускал Колумб.
— Успя ли да приложиш това към картата?
— Първоначално нищо не излезе — отвърна Пол. — Преди две хиляди години Венера е била на друго място в небосклона. Трябваше малко да поизчисляваме. Предполагаме, че V-образната става на челюстите, тук, където се вижда корабът, е мястото, където има нещо.
Остин имаше и друг въпрос:
— Колко време, мислиш, му трябва на Халкон, за да стигне до същите изводи?
Двамата Траут се спогледаха. Пол отговори:
— Съобщава се за кражби на Колумбови документи и образци на маите от най-различни музеи. Според мен мистър Халкон се опитва да събере две и две, но камъкът е при нас, а сега знаем и как да го използваме.
— По-добре да се поразмърдаме, да не се окаже Халкон по-умен, отколкото го мислим.
Гън се прокашля и подреди един върху друг листовете пред себе си.
— С цялото ми уважение, Кърт, но преди да се хвърлим в пастта на Кукулкан, нека разберем за какво е цялата работа. Като започнем от Халкон и отговорим на въпроса защо той създава толкова много неприятности.
— Разбирам становището ти. А ето и моята теория. Както и Колумб, Халкон е тръгнал по следите на съкровището, докарано от финикийците от Картаген. Ключът към намирането му се крие в документи, доказващи предколумбов контакт между двата свята. Той не желае друг да бърка в меда и затова унищожава както откритите доказателства, така и откривателите им.
— Аз разгледах подобна теория и мисля, че тя води към целта — каза Гън. — Но това е само част от картината. Помолих Йегър да събере подробно досие за Халкон. Кажи ни за финансовото му положение, Хирам.
Йегър погледна компютърната разпечатка пред себе си.
— С оглед личното състояние на семейството му и широко разпрострелите се холдинги, цената му възлиза на милиарди и това е предпазлива оценка.
— Благодаря, Хирам. Това е, което ме притеснява, Кърт. Защо ще тръгне Халкон да си навлича всичко това на главата, да убива хора, да те напада на «Андреа Дориа» и да се опитва да отмъкне така наречения говорещ камък само за да се добере до някакво си съкровище, колкото и баснословно да е то? Той притежава повече пари, отколкото който и да е нормален човек би искал да има.
— Може би отговаряш на собствения си въпрос — каза Остин.
— Нормален човек. От разказа на Завала за екзекуциите на игрището излиза, че Халкон е по-скоро луд човек.
— Мислил съм и по тая възможност. Но ми се струва, че сеньор Халкон е много по-сложна фигура от някакъв отегчен ексцентрик, който си избира за хоби търсенето на съкровища. Хирам, би ли споделил и останалото около нашия господин?