Анджело се извърна към братовчед си.
— За какво става дума?
Очуканото лице на Анджело бе изкривено от чувство за вина. Мъжът каза:
— Вашият братовчед не ви е информирал, че работи за мен. Отначало се дърпаше, но вие нямате представа колко силна е носталгията му по дома. Казахме му, че ако ни държи в течение за действията на НАМПД, ние ще оправим проблемите му с властите в Сицилия — каза Антонио, като издаде напред долната си челюст. Същински Мусолини.
— Но не семейството. Връщате ме в Сицилия. Такава беше сделката.
— Аз държа на думата си. Само не ти казах, че ще бъдеш върнат в чамов сандък. Но най-напред вие, мистър Донатели. Arrivederci.
Антонио се надигна от стола си и с яростен вик се хвърли пред братовчед си. Пистолетът издаде звук, по-тих от затварянето на врата. Червено цвете разцъфна на гърдите на Антонио и той се строполи на пода.
Оръжието се изкашля още веднъж.
Този път нямаше преграда и куршумът се заби в гърдите на Донатели. Той падна назад на стола си, докато Антонио вадеше петнадесетсантиметрова берета от кобура на глезена си. Застана на лакта и се прицели в Халкон. Като по някаква магия, в средата на челото му се появи правилен кръгъл отвор и той рухна по очи, а куршумът му отлетя незнайно накъде.
Втората фигура излезе от сянката с димящ пистолет в ръка. Погледна с безразличие току-що убития от него.
— Никакво доверие на сицилианец — отбеляза той тихо.
— Добра работа, Гусман. Трябваше да съм готов за предателство. От това висене в кабинета съм загубил бързината на реакциите си.
— Добре дошъл сте в отбора, когато се заемем с другите от семейството — отвърна Гусман с блеснал поглед.
— С удоволствие. Само че за нещастие, ще трябва да го позабавим. Имаме по-належащи задачи. — Като насочи вниманието си към Анджело, той каза: — Жалко, че не можете да чуете, Донатели. Реших да оставя за известно време семейството ви на мира. Само докато оправим бъркотията, създадена с ваша помощ. Но не се отчайвайте! Скоро ще се съберете с любимите същества в ада.
Отвън се чуха гласове. Изстрелът на Антонио бе привлякъл вниманието на случайните минувачи. Халкон погледна още веднъж неподвижните тела, после, двамата с белязания му придружител изчезнаха в тъмата.
←121
Швартовам — привързвам плавателен съд към брега.
46.
Гватемала
— Та колко годишен, казваш, е тоя самолет? — надвика Остин шума от единствения двигател, изпълващ кабината.
— Около петдесет. Плюс-минус някоя и друга година — ревна Завала в отговор. — Собственикът каза, че всичките му части са оригинални. Освен може би това плюшено зайче, дето се мандахерца на огледалото за обратно виждане. — Забелязал тревогата на лицето на Остин, Завала се ухили: — Шегичка, Кърт. Проверих. Двигателят е минавал през основен ремонт толкова пъти, че е практически нов. Дано и ние да сме в същата форма, като стигнем тия години.
— Ако ги стигнем — скептично уточни Остин, загледан през стъклото към негостоприемния ландшафт под тях.
— Няма причини за тревога, приятелю. «Де Хавиланд Бийвър» е един от най-добрите леки самолети, изобщо строени някога. Тая щайга е здрава като танк. Точно каквото поръча чичо доктор.
Остин погледна пластмасовата фигурка на Свети Христофор, прикрепена с вакуумно смукалце към контролното табло, облегна се и скръсти ръце на гърди. Когато предложи на Завала да намери нещо, което лети и не бие на очи, той нямаше предвид античния бийвър с неговите абсурдни кубически форми, единичен пропелер и тъпа, враждебна на аеродинамиката, муцуна. Той просто искаше алтернатива на армейския хеликоптер, който не можеше да нарушава въздушното пространство на съседните на Мексико държави, без разрешение. Даже и самолет на НАМПД с тюркоазената си окраска и официални инициали би предизвикал учудване.
Откриха бийвъра под парцаливо покривало в тъмния ъгъл на един порутен, забравен от бога хангар, край летището на Белиз сити. Очите на Завала светнаха като коледна елха. Потри ръце, които го сърбяха от нетърпение да хване лостовете на машината. Само един самолет на света би събудил по-силни емоции у партньора ми, помисли си Остин. Добре че рожбата на братя Райт е на сигурно място в Музея «Смитсониън», където, впрочем, би следвало да закарат и тази машина.
Подобно на Шекспиров герой, гражданинът на Белиз, чиято собственост беше самолетът, изглеждаше гладен и мършав. Говореше почти шепнешком и често поглеждаше през рамо, сякаш се боеше от неканени посетители. Препоръчан бе от един бивш колега на Остин в ЦРУ, който организираше секретни операции на контрите срещу сандинистите. Ако се съди по мъдрите съвети относно товари и дискретни места за приземяване, той очевидно смяташе двамата си американски клиенти за наркотрафиканти. Това не биваше да ги изненадва, като се имат предвид тъмните занимания на ЦРУ в Централна Америка. Не им зададе никакви въпроси, но поиска, както сам се изрази, осигурителен депозит в долари, достатъчен по размер, за да си купи с него «Боинг-747». Докато внимателно броеше банкнотите една по една, за да не го измамят, той ги предупреди да не забравят териториалните претенции на Гватемала спрямо Белиз, както и да правят всичко възможно да се сливат с околността. Остин посочи, че това може да се окаже нелека задача, предвид ярко жълтата окраска на корпуса. Собственикът сви рамене и се стопи в сенките заедно с балата си банкноти.