Завала стартира двигателя и подкара машината с два-три възела. После отне газта и остави самолета да се полюшва близо до острова. Хвърлиха котва и по дължината на въжето разбраха, че дълбочината е над тридесет метра. Надуха гумен сал, качиха се в него от понтоните и бързо преодоляха с весла късото разстояние, като изтеглиха сала върху мочурливата трева. Остин прецени ширината на острова на около десет метра. Приличаше на деформирана черупка на гигантска костенурка. Рязко се надигаше над водното равнище, за да стигне заобления си хребет на около пет метра от него. Без да обръща внимание на гъстите папрати и треволяци, Завала се изкачи на върха. Малко преди да стигне, нададе вик и се дръпна, сякаш го бяха блъснали в носа.
Остин напрегна тяло и ръката му се спусна към пистолета, окачен на бедрото.
— Какво има? — викна той. Първата му мисъл бе, че Джо е стъпил в змийско гнездо.
Кикотът на Завала вдигна ято бели птици във въздуха, подобно на конфети, понесени от вятър.
— Островът е зает, Кърт. Качи се да те запозная със стопанина.
Остин бързо изкачи малкото възвишение и се взря в озъбената челюст на череп, който надничаше през храстите. Разтвори ги и разкри гротескна каменна глава, около два пъти по-голяма от нормалната, издълбана в корниза над правоъгълен отвор. Той зееше в стената на кубическа постройка, потънала в рохкава пръст почти до плоския си покрив с назъбени краища, украсен с цял низ подобни черепи, само че по-малки. С помощта на голям нож Остин разкопа земята и разшири дупката достатъчно, за да може Завала да провре глава и рамене в нея.
Той светна вътре с фенерчето.
— Мисля, че ще мога да се провра. — Натика се вътре с краката напред.
Остин чу силна кихавица и гласа на Завала:
— Донеси прахосмукачка. — Остин разшири още отвора и влезе. Огледа се.
— Не е съвсем като в Хилтън. — Думите му прокънтяха.
Подобното на кутия пространство беше с размерите на двоен гараж. Стените бяха достатъчно дебели да издържат пряко попадение от мортира. Главата на Остин почти допираше ниския таван. Измазаните стени бяха празни, ако не се смятат тъмните петна, които ги покриваха почти изцяло, и четирите портала, високи от пода до тавана, подобни на този, през който бяха влезли. Те бяха задръстени с укрепена от коренища пръст, корава като цимент.
— Не знам какво да ти кажа, Кърт, има си много положителни страни. Гледка към вода, семпла обстановка.
— На това, посредниците за недвижимости му викат «само за познавачи».
— А има и мазе. — Завала освети ъгъла.
Остин коленичи, за да разгледа масивна плоча на пода. Беше пробита на няколко места по края. С помощта на ножовете си, те я надигнаха и отместиха встрани, за да разкрият вход към спираловидно стълбище. Понеже Завала влезе пръв в сградата, сега беше ред на Остин. Спусна се по късото стълбище в коридор, който, само след няколко метра, бе препречен от масивна каменна плоча. Остин я освети.
— Ела долу! — тихо каза той.
Усетил нещо в гласа му, Завала бързо слезе при него. На пода пред стената имаше купчина кости. За разлика от каменния череп отвън, шестте, които преброиха тук, някога са имали коса. Завала взе един и го задържа на ръка разстояние, като Хамлет с черепа на горкия Йорик.
— Жертвоприношения. Ако се съди по дупките в главите, отървали са ги от мизерията и не са ги оставили да умрат от глад.
— Душици са били тия екзекутори — реши Остин, докато търсеше някаква пролука около плочата. — Оттук може да се мине само с пневматичен чук или динамит.
Остин бе видял достатъчно. Върнаха се в горната камера, където забеляза някакви белезникави парчета по пода. Вдигна едно и то се стри на сол в дланта му.
— Черупки от сладководни миди — каза той. — Това място е било някога под вода.
Завала пипна петната по стените.
— Може и да си прав. Прилича на засъхнала пяна.
Излязоха на открито и разгледаха наоколо. Постройката беше издигната върху каменна платформа, която с времето бе задържала всичко, плаващо по водната повърхност. Семена, донесени по всяка вероятност от птиците, бяха станали растения, чиито корени не позволяваха на водата и вятъра да отнасят оскъдната някога почва. Във водата, непосредствено до брега, личеше каменна тераса. Остин изрита обувките си, нагази във водата, преплува няколко метра и се гмурна.
— Това е като връх на айсберг — каза той, когато изплува. — Изглежда, си имаме работа с храм, построен на върха на много голяма пирамида. Не мога да определя колко.
— Нали ти казах, че трябваше да си донесем подводницата — каза Завала, докато подаваше ръка на Остин да излезе от водата. — Така че, ако това, което си мислим, е вярно и тази сграда е храм, намираме се на кота нула. Челюстите.