— Трябва само да измислим как да се вмъкнем вътре.
— Чудна мисъл. Можем да опитаме да взривим оная плоча, дето е препречила пътя.
— Можем и дори е възможно това да свърши работа. Но не би било много чист подход. Приятелите ни археолози няма да ни проговорят, докато са живи. Да го обмислим и да огледаме наоколо.
Качиха се отново в самолета и отидоха до края на езерото. Стъпиха на брега и влязоха навътре. Гората тънеше в полумрак. Само тук-там, слънчевите лъчи успяваха да пробият листната маса. Вечната сянка не окуражаваше нискостеблената растителност, така че се ходеше лесно и приятно върху килим от листа. Остин тръгна към звука от ромоляща вода и стигна до източника му. Реката, която бяха видели от въздуха, бе оградена с два каменни зида. Коритото между тях беше пълно с пръст и растителност, но няколко поточета минаваха през него към езерото, захранвани от доста голям резервоар, образуван зад примитивен бент. Главното течение на реката завиваше рязко, преди да се срещне с единия зид, а после се насочваше към гората. Остин тръгна покрай бързото течение и отново спря пред още една двойка стени.
— Точно както си мислех — каза той.
Завала бе впечатлен.
— Откъде си знаел, че тия работи ще са тука?
— Няма да повярваш. Аз съм геният на бентовете.
— Ще повярвам. Сега кажи, откъде знаеше?
Остин вдигна едно клонче, хвърли го в реката и се загледа подире му, в пенестите води на течението.
— Помниш ли как изглежда тая река от въздуха? Ти спомена, мисля, че има повече гънки от чалма на ходжа. Точно преди да се влее в езерото, тя се отклонява от него в идеално прав ръкав. Първата ми мисъл беше, че е прекалено прав, за да е естествен. Също като храма в средата на езерото. Нищо в природата не е съвършено. Може би е канал, помислих си тогава. Знаеш историческия парк «Чесапийк и Охайо», северно от Вашингтон, нали?
— Едно от любимите ми места за първа среща без големи разноски — отвърна Завала с приятна усмивка, при скъпите спомени. — Muy romantico123. Но това пък какво общо има, с каквото и да е?
— Помисли за храма. Понякога е под водата, а друг път не е.
Остин почти чуваше как зъбчатите колела в блестящия технически мозък на Завала обработват информацията. Той се плесна по челото.
— Ама разбира се. Шлюзовете.
Остин почисти парче земя и взе една пръчка. Подаде я на Завала с думите «Добре дошъл, професор 3».
Завала очерта една линия в калта.
— Това е река Потомак. По нея не могат да се движат лодки, заради бързеите и водопадите. Затова покрай тях се прокарва канал. Ето така. — Той чукна по земята. — Изгражда се система от шлюзове и клапи, чрез които се контролира равнището на водата в тях. Във всяка поотделно. Да видим дали съм прав. — Той описа овал, представляващ езерото. — В нормалния случай, реката идва в горния край, пълни езерото, а от другия му край излиза, за да продължи към океана.
— Дотук добре, професоре.
— В един момент непознати инженери издигат тук бент. — Завала прекъсна достъпа на реката към езерото. — Така реката не може да напълни езерото, но трябва да изтече в друга посока, защото иначе ще преодолее преградата. — Начерта права встрани от езерото. — Прекопаваме тоя канал и реката заобикаля езерото, за да продължи към океана направо. — Завала вдигна триумфален поглед. — Сега можем да пресушим езерото.
— И да издигнем храма. Тук. — Остин драсна едно Х в калта с върха на обувката си.
Завала отново пое ролята на разказвач.
— Като положиш и последния камък в постройката, затваряш канала и пускаш реката отново в езерото. Значи…
— Значи, поради това и изобщо! Едничкият проблем е, че шлюзовете включват подвижни части. С времето и при липса на общинска служба за поддържане, съоръжението се разваля. Каквото остава от цивилизацията на маите, е смазано от испанците. Тоя завой тук е много ефикасен капан за задържане на всичко, което се спуска по течението на реката. Боклуците постепенно се натрупват като дига, пред изхода на шлюза към езерото, преградата към канала се разрушава и реката напуска езерото за вечни времена. Езерото се пълни от тия слаби поточета, които успяват да си пробият път през дигата откъм събралия се пред нея водоем. Но с годините, равнището на езерото спада и храмът се показва над водата. После всичко около него обраства с растителност.
— Така че, ако изчакаме достатъчно дълго — каза Завала, — езерото най-накрая ще спадне и ще разкрие отново целия храм. Освен ако водата от водоема не пробие дигата, за да напълни отново езерото.