Остин помисли и каза:
— Останалата част от теорията си ще споделя на връщане.
По пътя назад, Завала отбеляза:
— Трябва да признаеш, че е дяволски добро инженерно постижение.
— Съгласен съм. То им е давало възможност да изпразват езерото, когато пожелаят. Ще рече, запазена е възможността отново да влизат в храма. Входът откъм върха може да е само за заблуда. Като фалшивите проходи в египетските пирамиди, за заблуда на крадците. Не бих се изненадал, ако и скелетите са складирани там за сценичен ефект.
— За едни, сцена, за други си е било ефект — посочи Завала.
— Нека извикаме въздушен десант, като се върнем при самолета.
След няколко минути Завала прочете по радиото заявката на Остин за «Нерей». Повдигна присмехулно вежда при един от предметите, но не попита нищо.
Докато чакаха, хапнаха малко, а после се излежаваха на сянка, докато радиото се обади: «Пристигаме, момчета. Прием след десет минути.»
Точно след десет минути тюркоазено зелен хеликоптер, с надписи НАМПД от двете страни се снижи над езерото, увисна до самолета и спусна голям сандък, опакован в дебел полиетилен и обточен с надути балони. Екипажът на хеликоптера изчака двамата мъже да приберат пратката, махнаха за сбогом и забръмчаха назад.
В сандъка имаше два леководолазни комплекта и няколко кашона. Остин натовари кашоните на сала и загреба към горния край на езерото, а Завала вкара самолета в едно малко заливче. Нямаше намерение да разпитва Остин за плановете му. Кърт сам щеше да му каже, когато му дойде времето.
Метна рибарска мрежа върху машината и тъкмо започна да я украсява с клонки, когато Остин се появи със сала си. Кашоните бяха изчезнали. Доволни, че самолетът им не се вижда, те качиха водолазните апарати на сала и се отправиха към острова, където заличиха следите от предишното си посещение. Салът беше изпуснат и затиснат с камъни в плитчината. Водата беше топла, така че облякоха леки костюми, вместо дебелите неопрени.
Без да каже дума, Остин пъхна в непромокаем джоб малката кесийка, която носеше на врата си. След кратка проверка на екипировката, те се отдалечиха с бруст от острова и без да губят време, започнаха да се спускат в тъмните води на езерото.
←122
Хари Труман — 33-ят президент на САЩ; първия си мандат започва през 1945.
←123
Muy romantico — (исп.) — много романтично.
47.
С бавни и равномерни движения на плавниците, те се спускаха надолу и под ъгъл, докато стигнаха дъното на езерото. Приличаха на буболечки край огромната изтъняваща нагоре каменна маса. Широките тераси се спускаха като гигантски стъпала.
— Бива си я скаличката! — каза Остин. Металическият тембър на електронната връзка не можа да прикрие страхопочитанието в гласа му.
— Добре че не сме суеверни. Преброих тринадесет стъпала.
— Почукай на дърво — отговори Остин. Погледна дълбокомера си. — Тридесет и четири метра. Готов ли си за «потъни».
Опитните водолази помнеха мантрата124 «едно, две, три, потъни». Стратегията им беше проста — да изследват всяка стена от дъното догоре. Движеха се около пирамидата обратно на часовниковата стрелка. Тя стоеше в пълна самота, което наведе Остин на мисълта, че вероятно е била построена с една-единствена, определена цел. Втората стена беше като първата, отне им само няколко минути. Затова пък третата беше нещо съвсем друго.
Докато първите две страни бяха сравнително еднообразни, тази беше украсена с широко стълбище, спускащо се от върха към онова, което в по-сухо време би бил партерен етаж. В основата на стълбата, изправен в самотно величие, като лакей пред някой помпозен хотел в Лас Вегас, стоеше каменен блок. Плочата беше монтирана върху фундамент на дъното.
Завала зашари с яркия лъч на халогена си по тъмната повърхност. След миг каза:
— Да ти се вижда познато?
Остин разгледа релефа, изобразяващ перната змия, налапала кораб.
— Малък свят. Двойник на камъка от «Дориа». — Погледна нагоре към стълбището. — Напомня ми онази плоча, която непрекъснато показваха във филма «2001». Да не би да иска да ни каже нещо този малък плакат?
Със Завала отстрани и малко отзад, той се плъзна над стълбите като ленива струйка дим. От двете им страни се виждаха фризове, а през всеки две-три стъпала бяха разположени скулптирани глави. Към средата на стълбището, огромна, стилизирана змийска глава изскочи от въртоп пера. Устата, достатъчно голяма да налапа човек, беше готова за атака. Два огромни дебели зъба, подобни по форма и размери на конусите, използвани от пътната полиция, се спускаха отгоре, за да срещнат подобен чифт, изправен отдолу.