— Изчаква възможността да обърне с краката нагоре всички археологически построения, правени някога — отвърна Остин. — Чакай само Нина да зърне тоя красавец. Докато успеем да докараме камера, ще се наложи да ѝ предоставим някое и друго предположение, та да има над какво да си блъска главата. Колко мислиш, че е дълъг?
— Повече от тридесет метра.
Завала почти се блъсна в първата от четири кръгли колони, разположени по протежение на борда. Подобен квартет бе разположен и покрай другия борд.
— Ето ти и на теб едно предположение, да си блъскаш главата с него — обади се той. — Осем колони.
— Осемте важни дни от цикъла на Венера — отвърна Остин. — Съвпада.
Стигнали бяха повдигнатата кърма на кораба. Остин очакваше помещението да свършва с плътна стена, но вместо това забеляза още един сводест отвор и водеща нагоре стълба.
Изкачиха я, за да попаднат в много по-малко помещение, чийто под, в по-голямата си част бе зает от правоъгълен изкоп. В него бе разположен каменен саркофаг, с капак, изпъстрен с вариации на змийската тема. Влязоха в изкопа и направиха безуспешен опит да повдигнат каменния капак с ножовете си.
— Може би в кораба ще намерим нещо, което да ни помогне — предложи Остин.
Спуснаха се в голямата зала. Завала се протегна към ръба на борда, с помощта на Остин се набра към него и прехвърли тяло отвъд. Държейки се за парапета, пристъпи предпазливо, за да провери ще издържи ли палубата тежестта му.
— Май издържа, но ще стъпвам върху напречната греда, за всеки случай. — Палубата заскърца, докато я прекосяваше. — Много амфори… Аз… Господи! — Последва пауза. После развълнуваният глас възкликна: — Кърт, трябва да видиш това!
Завала се върна и помогна на Остин да се качи. С течение на вековете, палубата бе поддала и сега се спускаше към средата, където бяха скупчени множество амфори. Остин последва Завала по напречната палубна греда. Макар че целият корпус леко се поклащаше под стъпките им, общо взето, оставаше стабилен на подпорите си.
Завала се надвеси над огромна, счупена делва и се изправи със зелен пламък в ръка. Фино изработената огърлица, инкрустирана с диаманта и смарагди, бе взета от купчина злато и скъпоценни камъни, струпана в изкуствената долчинка, образувана от хлътналата палуба. Остин пое бижуто и реши, че никога по-рано не бе виждал по-красиво произведение на ювелирното изкуство. Изключително сложният обков беше изработен с неподражаемо майсторство. Докато Остин се възхищаваше, Завала бръкна в една здрава делва и показа шепа, пълна с диаманти, рубини и смарагди. Устата му зяпна от изненада.
— Това трябва да е най-голямото съкровище, събрано на едно място, в цялата световна история!
Остин беше клекнал до една счупена амфора.
— В сравнение с това тук, диамантите от британската корона приличат на мъниста, нали? — През пръстите му изтичаха камъни, с размер на топчета за игра. — Международните юристи ще хванат мигрена, докато решат, кой е собственикът.
Завала погледна към погребалната зала.
— Може би последният по списък собственик е в оня каменен ковчег.
Остин взе две остриета от копия.
— Да видим дали не е някой познат.
Измъкнаха се от кораба и се върнаха в помещението с ковчега. Остриетата бяха яки и влязоха в процепа. Но никаква комбинация от лостове, ъгли и сила, дори на тия двама мускулести и яки мъже, не можа да надделее изкуството на ония, които бяха проектирали и издялали каменния ковчег.
— Май трябва да ни върнат в първите курсове на школата за погребални мародери — отбеляза Остин.
Завала погледна манометъра.
— Цени времето, докато е твое. Ако останем още, ще трябва да минем на резервните бутилки.
— Видяхме, каквото трябваше. Може би учените ще се ориентират във всичко това.
Тръгна напред към помещението с кораба и в тоя миг гробовната тишина бе раздрана от гръмотевична експлозия над главите им. В съзнанието на Остин се мерна мисълта, че сигурно така се чувства човек под изригнал вулкан. Невронните им връзки се нажежиха в усилието да регулират сблъсъка между генетичните инстинкти за самосъхранение и моторните команди на разума.
Бягай! Легни! Не мърдай!
Мъчеха се да запазят равновесие върху разлюляния под. Експлозията нагнети въздух в затвореното помещение, който се завихри. Ударната вълна бе хвърлила и двамата обратно в погребалната камера. Размахали ръце, те се сгромолясаха в пространството между саркофага и стената на изкопа с невъобразим трясък от блъскащи се бутилки и в плетеница от дихателни тръби. Падането им струваше рани и синини, но вероятно им спаси живота. Парче от тавана, голямо колкото дизелов двигател, се стовари върху мястото, където бяха стояли. Остроръби парчета зафучаха из пространството като изстреляни от изтребител. Задушаващ облак прах се надигна и покри всичко с фин белезникав слой. Накрая се разнесе трополенето от падащи камъни и пръст.