Остин изплю порция пясък и попита Завала как е.
Завала обозначи местонахождението и общото си състояние с пристъп от кашлица и серия испански псувни.
— Д-добре съм — изломоти той. — А ти?
— Мисля, че съм цял. Ще ми се да можех да спра тоя телефонен звън в главата си. — Последва още кашлица.
— Какво стана?
— Приличаше на комбинираните усилия на Везувий и Кракатау125, но според мене си бяха няколко кила пластичен С-4. — Остин изръмжа. — Много си ми симпатичен Джо, но мисля, че още е рано за сериозна връзка. Не можеш ли да мръднеш малко?
Имаше още доста псувни, докато успяха да разплетат ръце, крака, дихателни тръби и най-после да се изправят. Завала посегна към падналия наблизо халоген. Насочи лъча му към Остин, а после към собственото си лице. Маските им стояха накриво, но блендите си бяха здрави и бяха предпазили очите им от ослепяващия прах.
— Приличаш на изпаднал клоун — изсмя се Завала.
— Мразя клоуни, даже и когато не са изпаднали. Ти самият ми се виждаш малко бледен. Имам и друго прозрение — дишаме без апаратите.
Завала поднесе полумаската с микрофона и мундщука, захапа го и констатира:
— Работи си.
— И моя. Май няма да ни трябват. Усещам чист въздух.
— Ще рече, някой е взривил върха на пирамидата. Време е да се раздвижим. Можеш ли?
Завала кимна и изпълзя от изкопа, после се наведе и помогна на Остин. Потънали бяха в белезникаво кафяв прах от глава до пети. Това им придаваше вид на зомбирани. Остин светна назад към изкопа и забеляза, че тежкият каменен капак се бе отместил от сътресението. Даваше си сметка, че трябва да се измъкват, но любопитството взе връх. Насочи светлината към човека вътре.
Лицето беше покрито с нефритена маска с кръгли очи и орлов нос. Трупът беше повит със саван от тъмна материя, която би мота да се окаже кадифе. Кичури бяло-червени коси се подаваха изпод безформена шапка от същата материя.
Остин отмести лъча надолу. Подобните на птичи, мумифицирани пръсти стискаха рула пергамент. Остин взе едно от тях, разгледа го с учуден поглед и го тикна обратно в костеливите ръце. Под долната част на маската забеляза жълто сияние. Формата му се стори позната, но напълно неуместна. Искаше да разгледа по-добре, но нямаше време. Откъм помещението с кораба се дочуваха гласове.
←124
Мантра — (инд.) къса фраза, често пъти без определен смисъл, непрекъснатото повтаряне, на която според хиндуистите, има магичен ефект.
←125
Везувий и Кракатау — вулкани в Южна Италия и Индонезия.
48.
Почти непроницаемият облак прах в голямото помещение бързо се разнасяше нагоре към слънчевите лъчи, надникнали през огромен отвор, зейнал на мястото на взривения покрив. Огромни парчета скала бяха размазали кърмата на тъмночервения корпус като с преса за картофи. Някои колони бяха съборени и парчетата им се валяха по земята. Всичко беше зарито с по-малки камъни и покрито с бял, варовиков прах. Остин нямаше време да жали за разрушения кораб. От назъбения отвор се спускаше въжена стълба. Две облечени в черно фигури слизаха по нея в прашния облак.
Първият стъпи на земята и опъна стълбата, за да я стабилизира.
— Съжалявам за мръсотията, дон Халкон. — Гласът беше равен, безизразен и в него нямаше и помен от съжаление.
— Нямаше как, Гусман — отговори сухият чернокос мъж, загледан в отломките. — Важното е, че стигнахме до целта си, а не как сме го направили. — Включи мощен прожектор и го насочи към разрушения кораб. — Господи, каква фантастична гледка!
Новодошлите си пробиха път през бъркотията и през разрушената кърма, се насочиха към по-запазената част от кораба. След миг Халкон извика с истерично въодушевление:
— Погледни тук, Гусман! В ръката си държа скъпоценности, достатъчни да екипирам цяла нова армия!
Остин стоеше със Завала на входа и обмисляше положението. Нямаха друго оръжие, освен ножовете. Халкон и неговият главорез положително разполагаха поне с пистолети. Ако хукнеха към стълбата или подводния коридор в другия край, щяха да ги отстрелят като глинени панички на стрелбище. Сподели шепнешком съмненията си със Завала.
— Може би ще успеем да ги подведем.