Джо бе стигнал до същото заключение:
— Какво можем да загубим?
Само живота си и този на мнозина други, помисли си Остин.
— Трябва да стигнем до мястото, през което дойдохме. Зарежи основните бутилки. Задръж аварийната и дихателя. — Потупа торбичката на шията си. — Имам тук една изненада, която може да им отвлече вниманието, но времето трябва да се прецени много точно. Ще ни намерят бързо. Ако ги стреснем, може да открият огън.
— Добре, нека ги уведомим за присъствието си. Ще чакам сигнала ти — каза Завала.
Остин тупна колегата си по рамото, пое си дълбоко дъх и влезе в помещението.
— Здравейте, господа — каза високо и ясно той.
Белокосият с белега бързо измъкна пистолет от кобура на пояса си и го насочи към Остин.
— Не сме въоръжени и сме само двама — побърза да заяви Остин с прикован в дулото поглед. Разчиташе, че оня беше професионалист и не би стрелял от страх.
— Застанете така, че да ви виждам! — Остин се подчини и двамата със Завала съкратиха дистанцията с няколко стъпки. Белокосият слезе от развалината, приближи ги внимателно и ги освободи от ножовете. Белегът на лицето му изпъкна още по-отчетливо, когато се усмихна.
— Наистина трябва да престанем със срещите от този тип — забеляза той, като хвърли ножовете надалеч.
— Представи ме на приятелите си, Гусман! — Халкон пристъпи от разбития кораб, с пистолет в ръка.
— Моля да простите лошото ми възпитание, дон Халкон. Позволете да ви представя мистър Остин и колегата му от НАМПД, мистър Завала, с когото се срещнахме в Аризона. Завала е джентълменът, когото засече нашата видеокамера.
— Разбира се, сега го познах.
— Ще трябва да ми изпратиш снимка, Халкон — каза Завала.
Милиардерът се усмихна.
— Щях да се изненадам, ако съобразителните господа не знаеха името ми. Гусман ми разказа за вас двамата. Всъщност бях му наредил да ви убие. Имали сте късмет — той рядко пропуска да изпълни задачата си. Преди да поправи грешката сега, ще трябва да призная, че не мога да си обясня присъствието ви в храма.
— Глътна ни Кукулкан — каза Остин.
Халкон се вторачи в него, като ентомолот в затворено в буркан насекомо.
— Или казвате истината, или просто се опитвате да иронизирате. И двата варианта са ми безразлични. В скоро време, няма да ви се удаде нова възможност да бъдете гълтани.
— Ще ви кажа откъде влязохме, ако отговорите на въпросите на двама обречени. Просто съм любопитен дали теорията ни е вярна.
Халкон вероятно смяташе, че Остин иска да печели време. Кърт виждаше нещата по друг начин — търсеше път към спасение. Нямаше желание да остане завинаги в тая гробница.
— Пазарлък до последно — отбеляза Халкон, очевидно заинтригуван от играта. — Карайте!
— Първо, как открихте този храм?
— По същия начин, както научихме и за експедицията на «Андреа Дориа». От човека на мистър Донатели, сицилианеца.
— Антонио?
— Името му е без значение. Когато съобщихте на мистър Донатели, че тръгвате за Централна Америка, наредихме на хората си да ви проследят до Гватемала. Това смехотворно жълто самолетче не беше трудно за проследяване.
Толкоз по въпроса за ненабиващия се в очи външен вид на бийвъра, помисли си Остин.
— Великодушно ви отговорих на въпроса — продължи Халкон, — но теорията ви продължава да ме интересува.
— Какво ще кажете за такова начало? — попита Остин. — Финикийците търгуват и с двете Америки в течение на хилядолетия. Когато римляните обсаждат Картаген, една финикийска флотилия прехвърля неговите съкровища отвъд океана. Минават векове. Колумб пристига в Новия свят и чува приказките за несметното съкровище. Намира говорещия камък, решава, че той ще му покаже пътя, и поема на последното си плаване, за да го пипне. Той погрешно тълкува информацията от плочата, но стига доста близо до истината.
— Почти колкото вас, мистър Остин. Сега ще разкриете ли откъде влязохте?
— По онези стълби — отвърна Остин, като посочи с поглед към погребалната камера.
Халкон се усмихна и се обърна към придружителя си.
— Гусман…
— Не съм свършил — прекъсна го Остин. — Колумб е свързан с една мистериозна организация, наречена Братството, така че много е вероятно, те да са знаели за съкровището.
— Повече от вероятно. — Халкон задържа ръката на екзекутора си. — Впечатлен съм, мистър Остин. Тайната на Братството е сред най-добре пазените в света. Дори когато потопихме един от най-известните презокеански параходи, никой незаподозря съществуването ни.
— Твърдите, че «Андреа Дориа» е потопен от Братството?
— Всъщност от Гусман. Докато баща ми и останалите са се разправяли в трюма с охраната на бронирания камион, Гусман е имал грижата за развоя на събитията на мостика.