— Слава, като тази на игрището и на Инквизицията ли? — попита Остин.
— И на още много други неща, които не сте и сънувал, мистър Остин. Много други. — Гласът му беше злокобен. — Тази игра ме уморява — добави той нетърпеливо. — Каква е тая голяма тайна? Няма да ви укоря, ако сте излъгал, но това няма да ви помогне.
— Не лъжа. В другото помещение е.
Халгон и Гусман се спогледаха.
— Без номера! Гусман е с гореща кръв. Водете!
Остин тръгна по стълбите, Завала го последва и след тях — Гусман и Халкон. В тоя ред стигнаха до саркофага.
— Казвате, че сте дошли оттук? — попита Халкон, като напразно търсеше някакъв отвор.
— По този въпрос излъгах, но за другото не.
Фигурата в саркофага бе привлякла вниманието на Халкон.
— Кой е този?
— Мога ли?
Студеният поглед на Гусман следеше всяко движение на Остин, когато той се пресегна към каменния ковчег и измъкна някакъв лъскав предмет от ръцете на мумията. Подаде го на Халкон, който се втрещи от изненада.
— Нищо не разбирам — каза той с подозрение в гласа.
— Представете си — започна Остин, — че вие сте представител на древните маи, седнал върху тоя куп съкровища, в очакване да се появи собственикът и да си ги поиска. И ето, един ден пристига бял човек от изток, носи пергаментова скица на картата от говорещия камък, която е така нарисувана, че само Венера може да я разбере, и си иска златото. Преди да се разберете обаче, човекът умира. Чудите се дали той олицетворява божеството Венера, пернатата змия Кукулкан и накрая захвърляте съмненията и го погребвате при съкровището с пергаментовите свитъци в ръце. Но ако това не е достатъчно да ви убеди, кажете, какво прави тоя християнски кръст в един храм на маите?
— Не може да бъде! — каза Халкон.
— Дон Халкон, представям ви Адмирала на морския океан, Христофор Колумб.
Халкон се взря в мумията за момент, после се изсмя неприятно и хвърли кръста в саркофага.
— Задръж си го, проклет глупак!
Докато всички погледи бяха приковани в ковчега, Остин стисна торбичката на врата си. След миг се разнесе далечен гръм, последван от няколко други.
— Какво е това? — попита Халкон, като се огледа.
Гусман отиде до стълбището и се ослуша.
— Прилича на гръмотевица.
Докато вниманието на главореза бе насочено другаде, Остин рязко се наведе и сграбчи едно от остриетата, които безуспешно се бяха опитали да използват за отваряне на саркофага. Обхвана със загорялата си ръка тънката шия на Халкон и плътно притисна острието в кожата.
Пистолетът на Гусман са насочи натам.
— Назад или ще му прережа вратната жила! — предупреди го Остин. Натисна острието по-силно. По шията на Халкон се проточи струйка кръв.
Едва дишащ през стиснатото си гърло, Халкон изсъска:
— Прави, каквото ти казва!
— Пистолетът в кобура! — заповяда Остин. Знаеше, че Гусман никога не би се разделил с оръжието. Щеше да се опита да го простреля в главата или би пробвал късмета си със Завала.
Гусман се усмихна, със сянка на възхищение върху тънките си устни и пъхна пистолета на мястото му. Тогава Остин нареди на Халкон да хвърли оръжието си.
С пристъпващия наблизо Завала, Остин излезе заднишком от помещението, като дърпаше живия си щит надолу по стълбите към голямата зала. Гусман ги следваше с небрежна стъпка, докато стигнаха в кръга слънчева светлина, идваща от дупката на покрива.
Халкон бе преодолял изненадата си.
— Това напомня мексиканска засада — каза той със задушен, но уверен глас.
Тънка струя вода се изсипа отгоре им. Всички освен Остин вдигнаха поглед.
— Не е дъжд, ако този въпрос ви вълнува. Гръмотевиците, които чухте преди няколко минути, бяха всъщност експлозии. Използвах дистанционни детонатори, за да взривя дигата между реката и езерото. В момента милиони литри нахлуват насам.
— Не вярвам — излая Халкон.
— А може би трябва да повярвате, дон Халкон — каза Гусман. — Мистър Остин не лъже за детонаторите.
— Не бихте могъл да предвидите събитията — заяви Халкон.
— Точно така. Първоначалният ми план беше да взривя дигата, след като си тръгнем, за да ви затрудня при откриването на храма. Но сега поне ще си умрем заедно.
Отгоре им внезапно се изля нов водопад, само че по-силен.
— Мисля, че това са само първите резултати от експлозията. Налягането от водоема вече трябва да е съборило стената изцяло. Притокът се е увеличил. Няма да мине много време и дупката, която пробихте, ще се наводни. Нямам представа колко ще трае, но на ваше място не бих се задържал тук.