— Сбогом, Колумб.
Поеха курс към «Нерей».
←126
De facto — (лат.) фактическо (без оглед на юридическия статут) положение.
49.
Тумбестата яхта, с единствено огромно платно, пореше дълбоките сини води на залива Чисапийк, тласкана право отзад от постоянен югозападен вятър със скорост петнадесет възела. Остин се излежаваше на просторната открита палуба, хванал с една ръка релинга127, а с другата огромния лост на руля. Погледът му шареше из залива в търсене на плячка.
Заниманието му беше прекъснато по един приятен начин от Нина, която изникна от каютата с две чаши в ръце.
— Ром и сок — обяви тя.
Облечена беше с блуза с инициалите НАМПД и високо изрязани бели шорти, които подчертаваха дължината на краката ѝ и маслинения тен. Остин не остана сляп за нейните прелести, но беше твърде погълнат от задачата си. Измърмори благодарностите си, но не отлепи поглед от морето.
— А, ето ги хубавците! — каза той. Вдигна бинокъла и го фокусира върху елегантен платноход, с бял корпус от фибростъкло, дълъг около осем метра. И той се бе оставил на вятъра, издул главното му платно и кливера128.
Остин изпразни чашата с ром, остави я в специално направена дупка и премести руля така, че да застане успоредно с ветрохода. Махна към двамата младежи в него, вдигна палец като стопаджия и направи широк завой, заставайки почти напряко на вятъра.
Другият екипаж прие джентълменското предизвикателство. Остин отново насочи носа почти по вятъра и другите сториха същото. Сега плаваха успоредно на около тридесет метра разстояние, подготвяйки се за старт. Остин изпъна платното, така че релингът докосна водата.
Двамата в другата лодка направиха същото с главното платно и кливера и след малко двете лодки се понесоха по малките вълни. Съперникът бе издължен и бърз, а екипажът му — добър, но не след дълго Остин започна да печели преднина. Той се облегна на релинга с най-небрежна поза, отпивайки от сока си, докато оставяше другите далеч назад.
— И какво направи сега? — попита Нина с усмивка.
— Научих още двама, че ако това нещо тук прилича на леген, то не значи, че и плава като такъв.
— Според мен това е велика лодка. Огромна палуба. Да се чудиш откъде се взема всичкото това пространство долу при дължина от пет метра и половина.
— Нощувал съм много пъти в нея и както можеш да видиш от принадлежностите за готвене и спане, обичам удобствата и легла достатъчно големи, за да се опъна в цял ръст. Тази лодка първоначално е била работна. Платното е само едно, може да се управлява от един човек и е достатъчно голямо, за да улови отслабващия вятър в края на деня. Мореходността ѝ е отлична — може да плава почти по вятъра, което би потопило друга лодка. И най-важното, бърза е, а не ѝ личи. Така че мога да натривам носовете на нищо неподозиращи юнаци, като тия двамата преди малко и да ги оставям да ми дишат праха. Ето, че стигнахме.
Бяха край малък остров. Остин хвърли котвата и двамата забиха носове в кошницата за пикник. Наслаждаваха се на обяда си, докато лодката леко се люлееше. След обяда, Нина седна до Остин и се облегна на рамото му.
— Благодаря ти, че ме покани на този излет.
— Помислих си, че и двамата заслужаваме малко приятно разнообразие, след последните няколко седмици.
Тя се загледа замислено в далечината.
— Не ми излизат от главата тези ужасни хора. Какъв край!
— Не ги съжалявай! Гусман е убил стотици, без да споменаваме потопяването на «Андреа Дориа». В известен смисъл удавянето е много подходяща за него смърт. А ако плановете на Халкон се бяха осъществили, още хиляди можеха да умрат. Гусман е излязъл късметлия. А Халкон е имал време да осмисли грешния си живот. Водата в онова помещение е била спирана за известно време от съпротивлението на въздуха, но е било въпрос на часове да нахлуе и там. Най-хубавото е, че заедно с него загина и Братството. Съжалявам само, че не живя достатъчно дълго, за да види какво става с любимото му съкровище.
— Свалям шапка на адмирал Сендекър — каза Нина с желание да промени темата. — Предложението му да се основе международен фонд за борба с мизерията и болестите бе гениално.
— Другата възможност бе да започнат дългогодишни юридически схватки без победител. Кой е собственикът? Наследниците на финикийците? На римляните? Мексиканците ли? Гватемалците?
— Или Христофор Колумб. — Нина поклати глава. — Ирония на съдбата, нали? Както и при Халкон, мечтата му за злато го убива.
— Той не е бил добре със здравето още преди да вдигне платна. Това показват изследванията. Може би е щял да умре скоро, дори и да не бе предприел това пето плаване. Но така поне щял да стане още по-прочут, независимо дали го заслужава или не. А аз съм му задължен и лично. Ако не беше този негов стремеж към съкровището, ние можеше никога да не се срещнем.