Това не е римски амфитеатър, разсъждаваше тя. Преди да се саморазубеди, тя доплува до кея, положи длани върху равния ред камъни и затвори очи. Можеше да си представи докерите, помъкнали амфори с вино или зехтин, плющенето на платната о дървените мачти, но това бе просто въображение. Въздъхна с облекчение. Така ѝ се пада, щом се опитва да скъси научния процес.
Направи няколко снимки, разочарована само защото не успя да намери останки от кораб. Събра още чирепи, намери полуобгоряла каменна котва и тъкмо правеше последните снимки, когато забеляза облите издатини, надигнати в пясъчната част на дъното.
Доплува до тях и разрови пясъка. Подутината беше част от по-голям предмет. Коленичи заинтригувана и разчисти още пясък от голям каменен нос, част от огромно издялано лице, дълго над два метра от тъпата брадичка до темето. Носът бе плосък и широк, а устата голяма, с месести устни.
Главата беше покрита с кепче или плитък шлем. Изразът на лицето можеше да се опише най-точно с думата «кръвнишки». Тя спря да копае и прокара пръсти по черния камък. Месестите устни сякаш потръпнаха в опит да заговорят.
«Докосни ме! Много неща имам да ти разправям.»
Нина се дръпна и загледа каменното лице. Чертите си бяха като преди. Ослуша се за гласа. «Докосни ме!» Този път по-слабо, примесен с металическия съсък на дъха ѝ през регулатора.
Момиче, вече си под водата прекалено дълго.
Натисна копчето на апарата. В надуваемата жилетка нахлу въздух. С все още разтуптяно сърце, тя се заиздига обратно към своя собствен свят.
←27
Висока и тясна масичка с наклонена повърхност, върху която се слагат икони или богослужебни книги, от които се чете при служба или около която се извършват църковни обреди.
←28
Мирмидон — безусловно подчинен последовател или слуга, който изпълнява задачи, без да поставя въпроси.
←29
Чирио — (международен жаргон) със здраве, сбогом, доскоро.
←30
Бербери — народностна група от Северна Африка, населяваща Мароко, Алжир, Либия и Тунис.
←31
Хелинг — съоръжение за изтегляне на плавателен съд на сушата.
←32
Багета — примитивен уред (две пръчици), с който се търсят подземни водоизточници.
2.
Мургавият набит мъж забеляза Нина да приближава разположените в кръг палатки и се затича към нея с протегната ръка. Със силен испански акцент Раул Гонсалес каза:
— Мога ли да взема чантата ви, доктор Киров?
— Справям се сама. — Нина беше свикнала да мъкне екипировката си насам-натам и всъщност предпочиташе да не я изпуска от око.
— Нищо няма да ѝ стане — настоя той галантно, показвайки в цялото ѝ величие нарисуваната си усмивка. Твърде изтощена, за да спори, а и понеже не искаше да го обиди, Нина подаде товара си. Мъжът пое тежката чанта като да бе пълна с перушина.
— Успешен ли беше денят? — попита той.
Нина обърса потта от челото си и дръпна яка глътка лимонада от едно топло шише «Гаторейд». Тя не беше от типа отвеян професор. В област, в която мънисто или копче могат да се окажат изключително откритие, археологът е обучен да внимавай за най-дребната подробност. Не можеше да прецени Гонсалес. Забелязала бе някои неща у него, главно когато той си мислеше, че никой не го гледа. Бе го виждала да я изучава без следа от едрозъбата усмивка, с твърди като мрамор очи изпод надвиснали вежди. Нина беше привлекателна жена и често събираше косите погледи на мъжете. Но това бе друго, сякаш лъв гледаше газела. И после, той винаги се оказваше до нея, надничащ през рамото ѝ. Не само нейното. Той сякаш дебнеше всички от експедицията.
Въодушевлението на Нина, породено от откритието, надделя над привичната ѝ предпазливост.
— Да, благодаря — отвърна тя. Беше наистина успешен. Много успешен.
— Не очаквам друго от учен с вашата класа. С нетърпение очаквам да чуя всичко. — Занесе чантата до нейната палатка, остави я отпред и после заснова из лагера, като военен инспектор на проверка.