Нина затича право към лагуната. След миг бе на върха на стълбите. Убийците приближаваха от всички посоки. Беше въпрос на секунди да се изравнят с нея.
Мисълта ѝ работеше трескаво. Можеше да се гмурне от стълбата под водата, но това само щеше да забави неотвратимото. Излезеше ли да си поеме дъх, щяха да засипят лагуната с куршуми, докато някой от тях я застигне. Трябваше да плува под водата, докато излезе от обсега на огъня им. Невъзможно. Няма начин.
Глупачка! Разбира се, че има начин! Затича се по скалистия бряг. Погледът ѝ зашари по осветената от луната водна повърхност. Видя бледото сивкаво петно.
Светлините сякаш идваха от всички посоки. Скоро щеше да попадне в събиращата се мрежа.
Не и тази рибка, закле се тя. Събрала силните си крака под себе си като пружини, Нина се хвърли от скалата с ръце, изпънати напред. Вряза се във водата под тъп ъгъл, за да спечели разстояние, и заплува към шамандурата с бързи, силни удари. Шамандурата блесна в оранжево, когато един лъч от брега попадна върху светлоотразяващата ѝ повърхност. Водата наоколо се покри с искрящи петънца.
Още няколко удара и тя бе там.
Избухна стрелба и лагуната вдясно от нея се надигна в миниатюрни гейзери.
Нямаше време да обдиша дробовете си.
Напълни ги с мощно вдишване, гъвкавото ѝ тяло се сгъна и проряза водата право надолу. Точно под шамандурата, леко осветена от сиянието над водната повърхност, личеше арката. Тя се промуши в нея, протегна ръка, докато напипа твърд вертикален ръб, и се впусна в тъмните недра на тунела.
Докато напредваше, пръстите ѝ докосваха гладката стена като някакъв примитивен ехолот.
До края на тунела беше далеч, особено без дихателен апарат и плавници, но даже ако тая проклета дупка стане неин гроб, преследвачите ѝ никога нямаше да научат каква е била съдбата ѝ. Леко забави темпото в опит да поддържа постоянна скорост. Паниката щеше да ѝ коства кислород и енергия.
Плуваше надолу. Стената стана груба на пипане. Беше в пещерата. Тук ставаше по-сложно. Намали скоростта още, за да се оправи в извивките и завоите. Влезе в задънен ход и трябваше да се върне. Сякаш бяха минали часове, откак бе поела въздух. Дробовете ѝ натискаха върху ребрата, сякаш гръдният ѝ кош се готвеше да избухне. Колко още можеше да задържи дъха си? Минута? Две? Може би, ако бе имала възможност да обдиша и да натрупа кислороден запас. Господи, колко още?
Главата ѝ се удари в твърда повърхност. Сигурна бе, че усеща как костите на черепа ѝ се разместват. Извика инстинктивно и загуби още въздух.
По дяволите! Забравила бе купчината трошляк. Издигна се над върха ѝ и се промъкна през отвора. Отминала бе маркировката на половината път!
Стената пак стана гладка. Добре. Пак е в изкуствения тунел. Още няколко десетки метра. Дробовете ѝ горяха. Издиша леко, сякаш това би намалило налягането, и започна да издава звуци като гълъб. Боже, как не искаше да се удави. Не и тук. Зарита отчаяно, забравила че трябва да пази енергията си.
Недостигът на кислород я замая. След това щеше да загуби съзнание и да нагълта вода. Болезнена, мъчителна смърт. Нина упорито не искаше да поеме тая първа, фатална, глътка. Посегна към стената. Нищо. Потърси тавана. Пак нищо. Чакай! Тя беше извън тунела! Изви тяло нагоре, бясно удари с крака и проби повърхността, поемайки въздух на едри глътки.
След малко дишането ѝ почти се нормализира. Прекоси водата и загледа към брега, където фенерчетата блещукаха като светулки. Тя заобиколи края на носа и заплува успоредно на плажа. Когато не можеше да плува повече, зави към брега. Водорасли докоснаха стъпалата ѝ, а пръстите на краката усетиха тинестото дъно. Изпълзя на пясъка, но си почина само няколко минути, изправи се на крака и тръгна по плажа. Стигна до дерето, измина навътре няколкостотин метра, после се изкачи по брега и тръгна през дюните и вървя, докато повече не можеше. Пропълзя в някакъв тревист гъсталак и легна.
Ужасът на клането се върна в съзнанието ѝ. Доктор Нокс, Фейсал, Касим. Всичките мъртви. Защо? Кои бяха тези мъже? Защо я преследваха? Бандити, решили, че експедицията е намерила съкровище? Не, методичната ярост на нападението бе прекалено добре организирана за бандити.
Треперейки от студ, Нина свали фланелената нощница, изстиска я от водата и отново я навлече върху бельото и камизолата си. Мократа тъкан накара кожата да настръхне. Наскуба трева и я натика под нощницата, докато заприлича на плашило. Тази примитивна изолация бодеше, но помогна да спре атаката на студения въздух. Треперенето малко отслабна и не след дълго Нина заспа.