Малко преди зазоряване се събуди от човешки гласове откъм дерето. Може би бе пристигнала помощ и я търсеха. Затаи дъх и се ослуша.
Испански!
Без да губи и секунда, тя се шмугна във високата трева като подплашен саламандър.
←35
Time, USA Today, Unsolved Mysteries — Време, САЩ днес, Неразгадани тайни — американски периодични издания.
←36
Анибал — картагенски пълководец 247-183 пр.Хр.
←37
El Gando Profrssoro — (исп.) великият професор.
←38
Линиите на Наска — Наска — плато в южната част на Перу, върху чиято повърхност, от голяма височина, се забелязват линии с очевидно изкуствен произход.
←39
Навахо — член на едноименно северноамериканско племе, понастоящем настанено в резервати в щатите Ню Мексико, Аризона и Юта.
←40
La mujer (исп.) — жена.
5.
Острите чупливи стъбла на тревата бяха като пирони от легло на факир, съдираха нощницата ѝ, и драскаха кожата на голите ѝ ръце и крака. Пренебрегвайки болката, Нина забиваше колена и лакти в пясъка и продължаваше напред. Нямаше избор. Изправеше ли се да тича, щеше да умре.
Убийците я бяха открили прекалено бързо, сякаш по карта! Изпсува на езика на баба си. Те имаха карта! Планът на пристанището, изработен с толкова труд, лежеше на работната ѝ маса, достъпен за всеки. Тунелът бе ясно обозначен с две дебели линии. След като са открили подводния ѝ път, за убийците оставаше само да проверят плажа за стъпки и да стигнат до уади.
Гласовете, по-силни и отчетливи, долитащи откъм мястото, където се бе изкатерила по брега, зазвучаха възбудено. Сигурно са открили следите ѝ по брега. Нина се извърна рязко и запълзя обратно, успоредно на следвания до момента маршрут, докато стигна дерето. Надникна през тревите. В уади нямаше жива душа. Спусна се по ската и свила глава в раменете, затича към плажа. Дерето бе осеяно със стъпки, което показваше, че преследващата я хайка бе многобройна. Скоро видя синьо-зеленото море. Тюркоазеният кораб все още си стоеше на котва. Спрял беше там, където някога водата се е вливала в океана. Празният плаж се бе проснал в двете посоки като автомагистрала.
Отзад се дочу шум от стъпки и гласове. Преследвачите отново се бяха пръснали като ловци, които искат да вдигнат ято яребици. И надясно да тръгнеше, ѝ наляво, щяха да я видят. Както снощи, единствената ѝ възможност си оставаше водният път.
Хвърли разкъсаната нощница, цялата набита с пясък и по бельо и камизола хукна през твърдата песъчлива делта, векове наред мита от водния поток. Надяваше се хребетът на дюната да я крие, докато стигне водата. Влезе в плитчината. Викове все още не се чуваха. Даваше си сметка, колко е уязвима тук, на откритото, без тунел или мрак, които да я приютят. Убийците щяха да прекосят дюната всеки миг и тогава тя щеше да стане лесна мишена за куршумите им.
Дълбоката до коляно вода, покрила тинестото солено дъно, сякаш нямаше никога да стане по-дълбока. Пречеше и не даваше закрила. Тръгна по-бързо с широки скокове и най-накрая водата стигна до кръста ѝ. Гмурна се в мига, когато сърдити оловни пчели изпълниха въздуха. Водата зад нея се разпени гневно. Тя плува под ъгъл спрямо брега, колкото можа да издържи, излезе да си поеме дъх и пак се гмурна, като напредваше с движенията на делфин. Оставяйки зад себе си кафеникавите тинести води и тя влезе в по-дълбокия син океан, извърна се и видя поне десет души на брега. Някои бяха нагазили във водата. Огънят май бе спрял.
Обърна се и се загледа в кораба, обезпокоена от възможността той да вдигне котва и да я остави между дявола и дълбокото синьо море. Плувен маратон до Канарските острови не беше в плановете ѝ. Обърна се по гръб, видя пухкавите облаци с позлатени краища и задържа дишането си. Поне денят беше добър за плуване. Почина си само минута. Трябваше отново да раздвижи кръвта в тялото си.
«Поддържай темпо, почивай, когато трябва и се уповавай на божията милост.» Не се различава особено от триатлона, освен в едно отношение — загуби ли този етап, умира. Взела на мушка главната мачта, тя ритмично протягаше едната ръка пред другата.
Без часовника си не можеше да определи колко време е плувала. С увеличаване на дълбочината водата ставаше все по-студена и тя започна да брои загребванията си, за да отвлече мисълта от студа, който изцеждаше силите ѝ. Да маха към кораба, би било загуба на време. Ръката ѝ щеше да прилича на шията на морска птица.