Друг сигнал с ръка — показалецът се огъна към палеца, за да образуват нещо като О.
«Окей?»
Нина повтори сигнала.
«Окей.»
Едно синьо око намигна зад маската. Тя нямаше представа кой може да е този леководолаз, но поне бе приятелски настроен. Главата му бе покрита с плътно прилепнала качулка и комбиниран с маска шлем. Забеляза само, че е едър мъж с широки рамене.
Светлината бе накъсана от килватера на лудешки кръстосващата амфибия. Продължаваха да я търсят.
Отново натиск по рамото. Водният мъж сочеше нагоре, свил длан в юмрук.
«Опасност?»
Тя енергично закима. Палецът посочи надолу. Погледна към мрачните дълбочини под висналите си крака. Все пак непознатото бе за предпочитане пред реалната опасност, която дебнеше горе. Нина отново кимна и показа окей. Мъжът хвана едната си ръка с другата.
«За ръце!»
Тя пое протегнатата ръкавица и двамата започнаха бавно спускане.
Докато се спускаха, водата промени цвета си от кобалтов в индиго и стана толкова тъмно, че Нина усети тинестото дъно, преди да го види.
Гмурецът откачи от колана малко, но мощно фенерче и го вдигна над главата си. Затвори очи, за да не бъде заслепена от мощния сребърнобял лъч, който знаеше, че ще блесне. Когато погледна пак, в далечината блещукаше подводна светулка.
Леководолазът сложи двата си показалеца един до друг.
«Рамо до рамо в тази посока!»
И пак ръка за ръка, те заплуваха към пулсиращата светлина, докато приближиха още един леководолаз. Той забеляза насочилите се към него плувци, изключи халогена, който държеше, и ръката му посегна към аквакома42, монтиран в маската.
— Не можах да установя връзка с теб — каза другият. — Изпускам те от очи само за миг, а ти ми пристигаш с истинска жива сирена.
Първият мъж огледа тялото на Нина и реши, че определението не е далеч от истината. С разпуснатите си златни кичури, дълги крака и оскъдно облекло спокойно можеше да мине за някакво митично морско същество, ако не бе едно обстоятелство.
— Морските сирени са наполовина риби — отбеляза мъжът.
— Този нов, подобрен модел ми харесва повече.
— Как ѝ е името?
— Това е добър въпрос, само че още не са ни представили официално. Попаднах на нея, докато излизах да погледна кораба. Тя имаше малки неприятности, та трябваше да ѝ протегна ръка. Всъщност две ръце.
Нина никога не бе използвала уред за подводна връзка, но го знаеше и разбра, че вероятно говорят за нея. Колкото и благодарна да се чувстваше, искаше ѝ се да привършат по-скоро с разговора. Тя замръзваше! Не се ли размърдаше в близко време, така и щеше да си замине. Кръстоса ръце пред гърдите.
«Студено ми е!»
Леководолазът, когото бе определила като Воден мъж, кимна. Защитен от неопрена си, той бе забравил какъв студ може да изпита едно голо тяло.
— Дай да приберем морската сирена на кораба, преди да е станала на парче лед!
Другият гмурец погледна компаса и тръгна напред. Новият приятел на Нина още един път и сигнализира да плува до него и внимателно я хвана за ръка. Предполагаше, че се движат към кораба, но както беше изтощена и замръзнала, не беше сигурна, че ще стигне до него. Мъжът изглежда разбра, какво ѝ струва да го следва без плавници и стисна окуражително ръката ѝ няколко пъти.
Плуваха едва няколко минути и пак се спуснаха на дъното. Два жълти предмета лежаха там. Направени бяха от пластмаса и оформени като миниатюрни торпеда суши. Нина разпозна в тях ВПС — водолазно превозно средство, или, както по-често ги наричаха, морски скутери.
Двамата леководолази ги хванаха и натиснаха контролните лостове. Чу се тихо жужене и електромоторите — по два във всеки — завъртяха витлата. Водният мъж посочи гърба си. Нина се хвана за раменете му и те се издигнаха по средата между дъното и повърхността, където водата беше сравнително по-топла.
Докато се движеха, водолазът на Нина повика кораба и попита дали не се вижда голяма амфибия наблизо. Не искаше да поема рискове.
— Имаше една преди малко — гласеше отговорът. — Отправи се към сушата и като че ли се загуби.
— Роджър43. Моля, подгответе се за посетител от женски пол.
Последва лека изненада:
— Я повтори!
— Както и да е. Просто се пригответе за случай на хипотермия.
Излязоха близо до кораба и доплуваха до носа му. Комисия по посрещането очакваше Нина, готова да я завие в кърпи и одеяла. Лицето ѝ бе на петна, а устните сини. Отказа носилката, но беше доволна от ръката, която ѝ помогна да стигне, с омекнали крака и тракащи зъби до лазарета. Куцаше с наранения крак при преследването.