Двамата леководолази бързо се освободиха от екипировката си и се отправиха към лазарета. Зачакаха пред затворената врата като бъдещи татковци пред родилно. Не след дълго фелдшерката, привлекателна и спретната млада жена, която изпълняваше ролята на корабен лекар, се появи в коридора.
— Добре ли е? — попита по-едрият мъж.
Фелдшерката се усмихна:
— Тя е корава дама — каза тя с възхищение. — Сложих ѝ антисептик по раните и охлузванията. Преохладена е, така че засега искам да се стопли. Скоро ще може да изпие чаша бульон.
— Можем ли да я видим?
— Естествено. Вие, момчета, я забавлявайте, а аз ще погледна дали не мога да ѝ измисля някакви дрехи и да ѝ приготвя койка в моята каюта, за да си почине на спокойствие.
— Как ѝ е името?
Фелдшерката вдигна вежди:
— Вие не знаете? Господа, явно времето под водата ви идва много, особено на теб, Завала. Мислех си, че досега трябва вече да си ѝ научил телефона, както и какви цветя и ресторанти предпочита.
Репутацията на Хосе Джо Завала го бе последвала от Вашингтон, в което нямаше нищо чудно, предвид обстоятелството, че навремето бе излизал с фелдшерката. Винаги очарователен с жените, той бе много търсен от самотните дами заради външния си вид на млад Рикардо Монталбан. Лека, почти свенлива усмивка заигра на устните му.
— Сигурно остарявам — каза той.
— Е, това ще е моят ден. — Фелдшерката се ухили самодоволно и чевръсто се отправи по задачите си.
Нина седеше на медицинската кушетка, когато влязоха двамата мъже. Носеше торбест моряшки пуловер и на раменете ѝ имаше с дебело вълнено одеяло. Макар очите ѝ да бяха зачервени от солената вода, а косата разчорлена, цветът на лицето ѝ се бе върнал, а устните бяха загубили синкавия си оттенък. Дланите ѝ, обгърнали порцеланова чаша кафе, се наслаждаваха на топлината ѝ. Вдигна поглед и видя високия мъж, запълнил рамката на вратата. С могъщото си телосложение и контрастиращата с кестеновия тен, почти бяла коса, той напомняше скандинавски герой от Вагнерова опера. Но когато проговори, гласът беше почти тих:
— Надявам се да не пречим — промълви колебливо.
Нина отстрани от лицето си една дълга къдрица.
— В никакъв случай! Влезте!
Той влезе, последван от мургав мъж с приятна усмивка.
— Казвам се Кърт Остин, а този е Джо Завала.
— Аз съм Нина Киров. — Тя позна очите на Водния мъж, които бе видяла зад маската. Цветът им напомняше за коралов риф под гладка водна повърхност. — Май сме се срещали вече.
Остин се усмихна, доволен, че са го познали.
— Как се чувствате?
— Не зле. Благодаря. Още по-добре ще съм след горещия душ. — Тя се огледа. — Що за кораб е този?
— Изследователски кораб «Нерей» на НАМПД.
— Вие работите за Националната агенция по морско и подводно дело?
— Точно така. Аз ръководя група със специално предназначение към НАМПД. Джо е нашият бордови инженер.
— Предпочитам да гледам на себе си като групов стимулатор — каза Завала.
— Джо е скромен. Той е човекът, който ни движи напред. Под и над водата.
Завала наистина бе професионалист до мозъка на костите си. Беше в състояние да поправи, преустрои или изцяло обнови всеки двигател бил той парен, дизелов или електрически, без значение дали е монтиран в автомобил, кораб или самолет. Никога не го мързеше да си омасли ръцете, изправен пред технически проблем. Беше конструирал или ръководил конструирането на цял куп подводни превозни средства с водачи и с дистанционно управление, част от които се намираха на борда. Дарбите му се разпростира и във въздушното пространство. Имаше зад гърба си две хиляди летателни часа като пилот на хеликоптери и малки реактивни и турбовитлови самолети.
— Казвате, че сте група със специално предназначение.
— Точно така. Четирима от нас са ядрото на групата. Имаме океански геолог и морски биолог, но са заети с друго. По принцип изпълняваме задачи отвъд пределите на обикновените занимания на НАМПД. — И отвъд пределите на правителствения контрол, спокойно можеше да добави.
— И какво, за бога, правите тук?
— Имаме импровизирана поръчка на връщане от Средиземно море — каза Остин. — Мароканското правителство се безпокои да не би добивът на петрол от шелфа да навреди на улова на сардини. «Нерей» бездруго щеше да е в района, така че обещахме да извършим едно бързо проучване на дъното.
— Нерей. Морския старец — промълви Нина, поклатила замислено глава. — Има един цитат от гръцкия поет Хезиод: «Бог верен и добър, с мисли благи и справедливи, който не знае лъжа.»