Остин погледна Завала. Дали пък наистина не беше сирена. Без съмнение, за целта беше достатъчно хубава.
— Не знам дали корабът подхожда на определението Морски старец. Пуснаха го на вода само преди няколко месеца, но по отношение на лъжата, Хезиод е прав. «Нерей» е натъпкан с изследователска апаратура, последна дума на техниката, от носа до кърмата.
— Конструкторът му каза, че ние, учените, можем да служим само за баласт — добави Завала.
За Нина не беше лесно да разпознае в широкоплещестия Остин и приятеля му с тих глас типа кабинетен учен, към който бе привикнала. Тя огледа двамата с аналитичен поглед. Със своите 182 сантиметра и деветдесет килограма, без грам тлъстина, широкоплещият Остин бе сложен като професионален играч на американски футбол. Плътният му тен говореше за човек, прекарващ повечето време на открито, а такъв метален оттенък излъчват само хора, постоянно обветрени от морето. Като оставим присмехулните бръчици около устата и очите, кожата на лицето му беше гладка. Макар че едва навлизаше в четиридесетте, косата му бе загубила преждевременно цвят, станала почти платинено бяла.
Мургавият красавец Завала беше висок 175 см. Не така едър, като Остин, но все пак осемдесеткилограмовата му фигура бе гъвкава, с масивна мускулатура, особено по раменния пояс и врата, а около веждите му личаха стари белези — спомен от времето, когато бе финансирал висшето си образование с постижения в областта на професионалния бокс в средна категория. Имаше двадесет и две победи, от които дванадесет с нокаут и шест загуби. Правата му черна коса бе сресана назад. Леката насмешлива усмивка, която бе забелязала при влизането му в лазарета, не слизаше от лицето му. Като си спомни забележката на фелдшерката, Нина разбра как една жена може да потъне в тия кафяви, одухотворени очи.
Изтънчените маниери не можеха да прикрият бойните качества на двамата мъже. По-тъмният Остин беше без съмнение много благ в момента, но тя си спомни свирепата решителност, с която я измъкна от пътя на амфибията. А зад общителността на Завала, прозираше кремъчна твърдост.
Мъжете си пасваха като зъбни колела в скоростна кутия. Забеляза го, докато я водеха към безопасността на кораба. Бяха свикнали да работят заедно.
— Простете грубостта ми — каза тя, подтикната от спомена за спасяването ѝ. — Още не съм ви благодарила.
— И аз моля да ми простите, че се нахвърлих върху вас, като в «Челюсти» — отвърна Остин. — Сигурно сте се уплашила.
— Не и наполовина, колкото ме бе уплашила оная грозна лодка, която си играеше на водна топка с главата ми. Няма да ми стигнат думи да изразя благодарността си. Моля, хвърляйте се да ме спасявате, колкото си искате! — Нина замълча. — Може ли един тъп въпрос. Навик ли ви е да кръжите из Атлантическия океан, в търсене на изпаднали в беда девойки?
— Лош късмет — отвърна той, като сви рамене. — Ние с Джо си се туткахме отдолу. Излязох да се ориентирам по кораба и видях как си играйкате с амфибията. Сега е мой ред да попитам нещо. Каква беше цялата работа?
Усмивката ѝ угасна.
— Много просто. Опитваха се да ме убият.
— Това май беше доста очевидно. Но защо?
— Не знам — отвърна тя с равен глас и стъклен поглед.
Остин почувства, че не ѝ се говори по въпроса.
— Не ни казахте откъде сте — меко се обади той.
Това подейства като изваждане на тапа.
— Мили боже — прошепна Нина. — Експедицията. Доктор Нокс.
— Каква експедиция? — попита Остин.
Тя гледаше в пространството сякаш си припомняше сън.
— Аз съм морски археолог. Бях на разкопки недалеч оттук с експедиция на Пенсилванския университет.
Тя разказа историята за клането и бягството си. Бе толкова фантастична, че Остин можеше и да не повярва, ако не бе видял нападението на амфибията и явния страх върху лицето на Нина. Когато разказът свърши, той се обърна към Завала:
— Какво ще кажеш?
— Мисля, че трябва лично да погледнем.
— И аз така смятам. Но първо ще повикаме мароканските власти. Госпожице Киров, смятате ли, че ще можете да ни кажете къде е вашият лагер?
Нина искаше да се отърси от чувството за вина, задето бе единствената оцеляла от сигурна смърт. Имаше нужда да направи нещо. Смъкна се от кушетката и застана на нестабилните си крака:
— Нещо повече — каза с железни нотки в гласа, — ще ви го покажа.
←42
Акваком — апарат за подводна комуникация.
←43
Роджър — използва се при радиовръзка при край на реплика вместо «приемам», понеже фонетичният строеж на думата позволява да бъде разбирана и при много силни смушения или външен шум.