Нина бе все още на колене, с вдървено тяло, вторачена в земята, сякаш картините от предната вечер бликаха през плиткия отвор в нея. Остин помисли, че ако не я откъсне оттам ще рухне. Хвана я под мишница и ѝ помогна да се изправи.
— Бих искал да погледна лагуната, ако не възразявате.
Тя премигна като събудена от сън.
— Добра идея. Може би там ще има нещо… — Тя го поведе през дюните. Надуваемият зодиак44, който ги бе докарал от кораба на НАМПД, бе изтеглен на каменното стълбище.
Нина разгледа лагуната, така тиха сега.
— Не мога да повярвам, задигнали са ми даже шамандурите — каза тя с горчив хумор. С Остин на крачка зад нея, тя тръгна по скалистия бряг, като описваше невидимия тунел и котона. Остин ѝ показа десетина риби, обърнали кореми върху иначе пустата водна повърхност.
— Вероятно недостиг на кислород — каза Нина. — Лагуната не е кой знае колко здравословно място за живи същества. — Усмихна се на непреднамерената ирония. — Има и нещо, което не съм казала досега. — Тя описа набързо каменната глава, която бе открила. Остин не успя да прикрие недоверието си:
— Олмек! Тук? — Захапа долната си устна, в неуспешен опит да намери възпитан начин да изрази съмнението си. — Няма начин.
— И аз нямаше да повярвам, ако не я бях видяла. Обзалагам се, че ще си промените мнението след малко плуване. Ще ви покажа. — Тя ритна настрана заетите гуменки. Остин нямаше нищо против да се освежи, а плуването щеше да отвлече мислите на Нина от ужасяващата находка на поляната. Шортите и блузите им щяха бързо да изсъхнат на слънцето.
Нина се гмурна и Остин я последва. Преплуваха едно късо разстояние и Нина спря, за да се ориентира по брега. Заплува бруст с лице във водата. След около минута се гмурна право към дъното. Там заплува в кръг, после изскочи на повърхността. Остин след нея.
— Няма я — извика тя задъхано. — Фигурата е изчезнала!
— Сигурна ли сте, че това е мястото?
— Не може да има грешка. Когато поставях шамандурата, се ориентирах по две точки от брега. Елате, ще ви покажа. — Без да каже друго, тя се гмурна отново.
Когато Остин я стигна, тя плуваше напред-назад над дъното и сочеше към нещо, което наподобяваше лунен кратер. Посегна към тинята и те пак се издигнаха нагоре.
— Взривили са я — каза Нина, вдигнала във въздуха парче черна скала. — Заплува към брега.
Завала ги чакаше при стълбата. Беше изследвал района на лагера.
— Капитанът каза да ви предам, че се обадил в щаба на бригадата си. Ще се свържат с Националната служба за сигурност в Рабат. Те провеждат големите криминални разследвания.
Нина протегна парчето към Остин.
— Това е вулканична скала, базалт. Сигурна съм, че е от фигурата.
Остин разгледа парчето.
— Ръбовете са назъбени и обгорени. Това парченце е взело участие в скорошна експлозия. — Присви очи към лагуната. — Това обяснява умрелите риби.
— Не се връзва — поклати глава Нина. — Избиват всички, опитват се да убият и мене. И после, вместо да избягат, те си правят труда да взривят една археологическа находка. Защо?
В последвалата тишина, никой не предложи отговор. Остин каза да се разберат с капитана и да се върнат на кораба. Тръгнаха назад към лагера. Нина водеше. Завала изостана нарочно и закрачи редом с Остин. Каза му тихо да не го чуе Нина:
— Казах на капитана, че може би няма да е зле да прати някого да покопае при разкопките.
Остин вдигна вежди.
— Според Нина експедицията е работила няколко дни — добави Завала. — А няма изкопи. Всяка канавка е запълнена. Това да ти говори нещо?
— Боя се, че да. Може да се окаже случай, в който жертвите са си изкопали гроба, без да знаят.
Завала подаде на Остин чифт телени очила. Кръглите лещи бяха изпаднали.
— Намерих ги при разкопките.
Остин погледна очилата и безмълвно ги пусна в джоба си.
Когато зодиакът се долепи до борда на изследователския кораб, Нина хвърли преценяващ поглед на съвършената комбинация от форма и функционалност, вградени в синьо-зеления корпус.
— Когато видях «Нерей» от брега вчера, си помислих, че е великолепен кораб. Отблизо е още по-красив.
— Той е повече от красив — каза Остин, като помагаше на Нина да се качи на задната палуба. — Това е най-модерният изследователски кораб в света, с дължина седемдесет и пет метра, натъпкан с много мили фиброоптически линии за бърза, комуникация на данни. «Нерей» има допълнителни двигатели, от двете страни на носа, така че може да завива на място и да се държи устойчиво при буря. Разполага с най-новите съоръжения за спускане под вода. Има и вградена система за проучване на дъното, така че можем да го картографираме, без да си намокрим дори краката.