Остин посочи кубическата надстройка зад мостика:
— Това е складът за изследователската екипировка. Там има течаща солена вода, в която държим камерите, водолазните принадлежности и всички съоръжения за подводни изследвания. Корабът е конструиран така, че се обслужва от малък екипаж — около двадесет души. Това му позволява да подслони повече от тридесет научни работници. — Двамата с все още куцукащата Нина се изкачиха три палуби и застанаха пред някаква врата в един коридор. — Тук ще се подслоните за следващите няколко дни.
— Не бих искала да изместя някого.
— Няма. Броят на колежките ни е нечетен, така че в каютата на фелдшерката има свободна койка. Ще сте много удобно настанена точно до библиотеката и съвсем близо до най-важната част от кораба. Елате да ви покажа.
Поведе я по коридора до каюткомпанията, където край една маса Завала пиеше еспресо, с факсово копие на «Ню Йорк таймс» в ръка. Климатизираната стерилност на каюткомпанията рязко контрастираше с пустошта на Мястото на мъртвите. Каюткомпанията имаше стандартния за подобен род помещения вид — завинтени за пода маси и столове от алуминий и пластмаса. Уханията, които се носеха откъм камбуза обаче, не бяха обикновените миризми на пържен бекон и кюфтета, които изпълват въздуха в повечето каюткомпании.
Нина седна, доволна да облекчи краката си.
— Трябва да съм умряла от глад — каза тя, като вдигна глава и задуши въздуха. — Мирише като в четиризвезден хотел.
Завала остави вестника.
— Петзвезден. Ние, нископлатените служители на НАМПД, трябва да понасяме много несгоди. Листът за вината например е отличен, но в избата ще намерите само калифорнийски сортове.
— Това е американски кораб — заяви с изкуствено извинителен тон Остин. — Не става да имаме на борда бургундско или пък бордо, макар че главният ни готвач е възпитаник на най-добрата френска школа, ако от това ще се почувствате по-добре.
— За вечеря имаме стек au poivre45 и камбала au beurre blanc46. Готвачът е от Прованс и много набляга на босилека и зехтина.
Нина огледа функционалната обстановка и поклати удивено глава:
— Мисля, че ще мога да оцелея.
След като Нина се отпусна, Остин реши, че е време да повдигне един неприятен въпрос. Най-напред ѝ поднесе висока чаша ледено изстуден чай.
— Ако се чувствате в състояние да обсъждаме събитията от снощи, бих искал да видим още веднъж какво ни е известно, за да не пропуснем нещо — каза той.
Нина отпи от чая сякаш очакваше да ѝ даде сили.
— Добре — каза тя и започна отново да разказва какво се бе случило през нощта.
Остин слушаше с присвити очи, като задрямал лъв, и попиваше всяка дума и промяна в гласа, прехвърляше фактите в съзнанието си и търсеше някакви несъответствия с първата версия.
Когато Нина приключи, той каза:
— С право не приемате теорията на капитан Мустафа за бандитите. Бандити биха убили няколко души, за да ги ограбят, но от това, което казвате, личи, че става дума за преднамерено организирано клане.
— Ами ако са били мюсюлмански терористи фундаменталисти? — предположи Завала. — Такива избиха в Алжир хиляди.
— Може би, но терористите обикновено широко рекламират извършеното. А тия приятели правят всичко възможно да скрият следите си. За какво им е на фундаменталисти да рушат фигурата? Това впрочем също ме безпокои. За целта им е трябвал специален експлозив.
— Което означава, че са знаели за нея предварително — каза Завала.
— Точно така. Те са пристигнали подготвени за подводно взривяване.
— Невъзможно — заяви Нина. После, не толкова сигурно, добави: — Не виждам как биха могли да знаят.
— Нито пък аз — обади се Завала. — Сигурна ли сте, че са говорели испански?
Нина кимна енергично.
Остин каза:
— До Испания може да се стигне буквално пеша от Танжер, а той не е далеч оттук.
Завала поклати глава:
— Това нищо не означава. И аз говоря испански, но съм американец от мексикански произход и никога не съм бил в Испания.
Нина си спомни нещо:
— Това ме навежда на мисълта за Гонсалес — бях го забравила.
— Кой Гонсалес? — попита Остин.
— Беше доброволец в експедицията. Всъщност платил за участие чрез някаква нестопанска организация, наречена «Тайм куест». Видях го да разговаря с някакъв мъж, непознат мъж с джип, вчера следобед. Гонсалес каза, че човекът се загубил. Тогава това ми се стори странно.
— Правилно ви се е сторило. Може и нищо да не излезе, но ще попитаме «Тайм куест» дали не знаят нещо за Гонсалес. Предполагам, че е убит заедно с останалите.