— Не го забелязах, но не виждам как би могъл да се спаси.
— Ами амфибията, която преследваше Нина? — обърна се Завала към Остин. — Може би това ще ни заведе някъде.
— От онова, което видях, мисля, че е сериен английски модел «Грифон». Обадих се вече в НАМПД да набавят списък на всички собственици на грифони. Не може да са чак толкова много по света. Но си мисля, че е купен чрез подставено лице.
— Тоест взели са мерки да затруднят проследяването.
— Може и да са го направили невъзможно, но си струва да се опита. — Вторачи се замислен в пространството. — Все още сме изправени пред основния въпрос — защо му е на когото и да било да изтрие от лицето на земята една невинна археологическа експедиция?
Нина седеше, подпряла брадичка с ръка.
— Може би не е била така невинна — каза тя.
— Какво имате предвид?
— Все си мисля за олмекската фигура. Тя е в средата на нещата.
— Много ме затруднява тая олмекска история. Особено след като се е превърнала в купчина чакъл.
— Не е само мое заключение. Сенди е тази, която я идентифицира. Тя е един от най-авторитетните специалисти по Средна Америка в страната. Правила е проучвания на място и има трудове за всички по-големи находки, като Тикал например, и редица върху други, по-малко известни.
— Добре, да приемем, че двете със Сенди сте прави. Защо е толкова важна тая фигура?
— Тя би могла да обърне с краката нагоре цялата археологическа и историческа общност. Открай време хората се питат дали е имало връзка между Стария и Новия свят преди Колумб.
— Като тази на Лейф Ериксон и викингите? Мислех, че съществуват доста убедителни доказателства в това отношение — каза Завала.
— Съществуват, но се приемат от ограничен кръг хора. Тук говорим за презатлантически контакт столетия преди викингите. Проблемът беше в липсата на научно потвърдено доказателство. Такова би била олмекската глава.
Остин вдигна вежди:
— Е, и?
— Моля? — отвърна Нина, почти обидена.
— Да допуснем, че фигурата категорично доказва предколумбов контакт. Впечатляващо и положително предизвикващо противоречия. Но колко важно би било то освен за археолози, историци и поклонниците на Колумб? Иначе казано, какво го прави достойно да се убива в негово име?
— О — каза Нина, донякъде успокоена, — разбирам гледната ви точка. Не мога да отговоря друго, освен че според мен, откритието ми по някакъв начин е свързано с нападението.
— Никой в лагера ли не знаеше за него?
— Не. Щяха да научат, когато му дойде времето. От морална гледна точка трябваше да съобщя на доктор Нокс и Файсел веднага. Предполагах, че е от мексиканско-олмекски произход, но ми се стори толкова фантастично, че исках да получа известна подкрепа, преди да се осмеля да си отворя устата. Поради тая причина се обадих на Сенди.
— Значи освен вас, колежката ви в Университета е единственият човек, видял доказателства за находката?
— Да, но Сенди не би казала никому. Слава богу, предварителните данни са на сигурно място при нея. — Нина замълча. — Трябва да се прибера, колкото е възможно по-скоро.
— Ние сме тръгнали към полуостров Юкатан, за да проучим района на падане на астероид, който може би е изтребил динозаврите. Имаме още ден работа тук, преди да заминем — каза Остин. — Ще ни бъде изключително приятно да бъдете наша гостенка през това време, а после пътьом ще ви оставим в Маракеш, където можете да вземете самолет за Ню Йорк. Това ще ви даде време да си починете и да подредите мислите си.
— Благодаря ви — каза Нина. — Още съм малко напрегната, но тук се чувствам на сигурно място.
— Ще бъдете не само сигурна, но и добре хранена.
— Има още нещо. Трябва да уведомя Университета за съдбата на експедицията и доктор Нокс. Антропологическият отдел ще бъде съсипан. Доктор Нокс беше институция. Всички го обичаха.
— Няма проблем — каза Завала. — Ще ви заведа в радиокабината.
Остин си взе чаша айскафе и я донесе на масата. Добави мляко и сметана и се вторачи в тъмната течност, сякаш отговорът на кръстословицата се таеше в нейните кръгчета. Нищо в тази история не беше логично и той не беше по-наясно, когато след няколко минути Завала и Нина се завърнаха.
— Много бързо — обади се Остин. — Не се ли свързахте с Университета?
Завала беше необичайно сериозен.
— Веднага се свързахме, Кърт.
Остин забеляза, че очите на Нина са пълни със сълзи.
— Говорих с администрацията — каза тя с посивяло като пепел лице. — Не искаха да ми кажат, но аз разбрах, че крият нещо. — Нина направи пауза. — Боже мой! Какво става?