— Не разбирам — каза Остин, макар че подозираше какво следва и не беше съвсем изненадан, когато чу:
— Сенди! Мъртва е!
←44
Зодиак — фирма — производителка на скъпи и висококачествени надуваеми лодки.
←45
Стек au poivre — стек с черен пипер.
←46
Камбала au beurre blanc — камбала с масло.
8.
Остин лежеше на койката си и зяпаше тавана, заслушан завистливо в тихото похъркване на Завала откъм другия край на каютата. Както се и предполагаше, готвачът бе прекалил с подправките и зехтина, но стомахът си беше добре. Мозъкът не му позволяваше да заспи. Като някакъв педантичен деловодител, той подреждаше събитията от деня и го държеше буден.
Рутинното плаване на «Нерей» се очакваше да бъде детска играчка, една възможност да се откъсне човек от по-напрегнатите прониквания на НАМПД в света на странните и зловещи загадки под и над световния океан. И изведнъж се появи Нина, с кучетата от ада по петите си и буквално се натика в ръцете му. Да не би пък именно красивата жена оттатък да не му даваше покой?
Погледна светещите стрелки на своя ръчен «Хроноспорт». Три часа. Остин си спомни как някакъв лекар му бе казал, че в този час обикновено предават богу дух повечето смъртноболни. Тази мисъл го изкара от леглото. Нахлузи долнището на дебел анцуг, найлоново ветрово яке и пъхна крака в чифт охлузени корабни чехли, които му пасваха като ръкавици. Тихо, оставяйки заспалия Завала, той излезе в коридора и се изкачи четири палуби до мостика.
Вратата на рулевата кабина бе отворена, за да пропуска нощния въздух. Остин мушна глава вътре. Млад мъж от екипажа на име Майк Къртис бе застъпил на ранна утринна вахта. Седеше на стол, забил нос в някаква книга.
— Здрасти, Майк — каза Остин. — Не мога да заспя. Какво ще кажеш за малко компания?
Младежът се усмихна и остави книгата:
— Нямам абсолютно нищо против. Тук е доста скучно. Искаш ли малко кафе?
— Благодаря. За мен черно.
Докато Майк пълнеше двете чашки, Остин взе книгата по геология.
— Доста тежко четиво за първа смяна.
— Тъкмо зубрех за юкатанското проучване. Наистина ли мислиш, че метеор или комета са изтребили всички динозаври?
— Когато нещо с размерите на Манхатън се удари в земята, тя доста се пораздрусва. Дали големите гущери вече са си били на прага на изчезването, е друг въпрос. Изследването на планктона ще сложи край на доста спорове. Смешното е, че тия едноклетъчни същества ще ни съобщят какво е станало с най-големите форми на живот, съществували някога.
Бъбреха си, докато стана време Майк да се заеме със задълженията си. Остин пресуши чашката си и през радиокабината влезе в щурманската. С големите си двойни филистрини тя дублираше рулевата и се използваше от екипажа при заден ход.
Остин взе една карта на мароканския бряг и отбеляза с молив Х на мястото, където се намираше корабът. Свил замислено устни, той изучаваше картата, проследявайки с поглед тила на черепоподобния африкански континент от Гибралтар до Сахара. След малко поклати глава. Тази карта не му говореше нищо. Амфибията би могла да дойде и откъм морето, и откъм сушата.
Примъкна един стол, вдигна крака на масата и зачете вписванията в корабния дневник от началото на плаването. До момента беше показно плаване. Бързо прекосяване на Атлантика, без каквито и да било произшествия, кратка спирка в Лондон, колкото да се качи група европейски учени, две приятни седмици на проверка на подводните съоръжения в Средиземно море и накрая акостиране край Мароко преди два дни.
Историята на Нина беше странна, както и да я погледнеш. Атаката на амфибията, както и кървавите доказателства в лагера, го бяха убедили, че е истинска. Ужасяващата новина за смъртта на нейната колежка, премахна и последната сянка от съмнение. Автокатастрофа. Убедително. Тия убийци имаха дълги ръце. Бяха изтрили информацията, изпратена от Нина в университета. Сега тя оставаше единственият свидетел, разполагащ със сведения от първа ръка за загадъчната олмекска глава. Доволен беше, че тя е в каютата си, потънала в спокоен сън благодарение на лекото успокоително, което ѝ даде съквартирантката ѝ.
Остин излезе и се облегна на парапета на малка платформа зад щурманската. Корабът тънеше в мрак, ако не се смятат няколкото прожектора, осветяващи части от бялата надстройка и ниско монтираните лампи на бордовете покрай палубите. Отвъд предела на тези светлини се ширеше кадифена тъмнина. Миризмата на гниеща растителност, която долавяха ноздрите му, беше единствено доказателство за наличието на огромна земна маса на по-малко от лига разстояние. Африка. Попита се колко ли експедиции, като тази на Нина, са изчезнали в тъмнината. Вероятно истината никога нямаше да излезе наяве.