Стига философстване. Остин се прозя и се поколеба, дали да се върне на мостика, да се прибере в каютата си или да остане, където беше, за да дочака изгрева. Помайваше се, потънал в красотата на нощта. «Нерей» беше като задрямал бегемот47. Остин обичаше атмосферата на заспалия кораб, мъркането на електросистемите, скърцането и тракането на закотвения корпус.
Дрън.
Остин се наведе над парапета и наостри уши. Дрънчащият звук бе дошъл отдолу. Метал в метал.
Дрън. Ето пак!
Слаб, но съвсем не на място в хора на обикновените корабни звуци. Заинтригуван, Остин се спусна на първо ниво и тръгна по края на пустата палуба, като се придържаше за парапета ѝ. Спря. Пръстите му напипаха някаква твърда издатина. Наведе се и съзря абордажна кука, обвита в плат, за да се приглуши шумът ѝ. Като заопипва надолу, усети голия метал на дръжката, който вероятно беше източник на дрънченето при ударите си в борда.
Дръпна се от светлината и се надвеси над парапета. Откъм водната повърхност долу се носеха приглушени шумове. Може да бяха вълните, миещи корабния корпус. Постави длан до ухото си.
Шепнещи гласове се откроиха в морския шум. Забеляза движещи се сенки.
Остин не си зададе въпроса дали това бяха приятели или врагове. Отговорът беше недвусмислен. Спринтира към най-близката стълба и се изкачи на жилищната палуба. След миг разтърсваше Завала. Другарят му по каюта спеше като дрогиран, но имаше невероятното качество, веднъж събуден, да бъде веднага във форма, сякаш вътре в него щракваше електрически прекъсвач. Завала знаеше, че приятелят му няма да го буди, без важна причина. Сумтейки, за да покаже, че е готов за действие, той се измъкна от леглото и скочи в чифт шорти и риза с къси ръкави.
Остин бе отворил сандъчето си и ровеше вътре. Измъкна кожен кобур и след миг дръжката от леопардово дърво изпълни дланта му. Беше «Ругер редхок». С дебелата си десетсантиметрова цев този револвер 375 магнум, изработен по поръчка от фирмата «Боуен», беше много компактен и способен да пробие стена.
Завала го наричаше мортирата на Кърт и твърдеше, че се зарежда със скоби за релси. Всъщност, използваха се специални патрони калибър 50.
— Имаме си гости — каза Остин, докато проверяваше петте заряда в барабана. — Откъм щирборда. Качват се по абордажно въже. За тях зная. Може да има и други. Трябва ни оръжие.
Завала огледа кабината и изръмжа:
— Тоя мой късмет! А пък някой май ми разправяше, че щяло да бъде като пътешествие с увеселителен кораб. Не нося даже и сигнален пистолет. Де да знам, че ще трябва да се бием с пирати.
Остин преметна кобура през рамо.
— Нито пък аз. Затова и не нося друг барабан. Имам пет заряда и това е.
Завала светна:
— Ами какво стана с лондонската ти покупка?
Остин пак се зарови в сандъка си и измъкна лъскава дървена кутия.
— Моят специалитет Джо Ментън? Защо пък не, по дяволите?
— Трудно може да се говори за огнево надмощие. Ще трябва да импровизираме в движение.
— Няма да ни е за пръв път — поклати глава Завала.
Остин се отправи към вратата.
— Мисля, че търсят Нина. Отивам при нея и ще събудя всички на тази палуба. Ти слез долу и размърдай останалите от екипажа и учените! Ще трябва да ги натъпчем в помещението на страничните двигатели, пред кабината на екипажа.
— Ще бъде доста тесничко!
— Знам, но там ще се заключат зад водонепроницаемата преграда и ще ни дадат малко преднина във времето. Не можем да си позволим невъоръжена тълпа доктори на науките и палубен персонал да се мотае наоколо, където могат да ги ранят или да ги вземат като заложници. За жалост «Нерей» е изследователски, а не военен кораб.
— Започвам да искам да беше военен — отвърна Завала. Бърз като светкавица, той изчезна надолу.
Фелдшерката отвори със сънен поглед, след почукването на Остин. Без да се впуска в подробности, той я накара да се облече, докато буди Нина. Тя беше гроги от лекарството, но като видя напрежението върху лицето на Остин, притворените ѝ от съня клепачи отскочиха над широко отворените очи.
— Те са, нали? — попита тя с дрезгав от съня глас.
Остин кимна. След минута той и двете жени бяха в коридора и тръгнаха от кабина на кабина. Скоро в тесния проход се струпаха десетина начумерени човека. Облечени бяха в най-разнообразни нощници или пък трескаво навличаха, каквото им падне.