— Никакви въпроси сега! — с нетърпящ възражения тон каза Остин.
Поведе заспалата група към най-долната палуба. Завала вече го чакаше с останалите. Като каубои в преход, те натикаха неохотно подчиняващото се стадо в носовия отсек, пред каютата на екипажа в оскъдното пространство със страничните двигатели, използвани за стабилизиране на кораба при буря.
Без да се бави, Остин обобщи обстановката:
— Карам направо. На кораба има въоръжени нападатели! Не отваряйте вратата, ако не сте сигурни, че сме Джо или аз!
Някакъв учен се обади:
— Какво възнамерявате да правите?
Проклет научен подход, каза си Остин. Вечно да се задават въпроси. Но не беше моментът да показва грубата си прямота.
— Не се притеснявайте! С Джо имаме план — каза им той убедително. — Ще се върнем. — Бързо прекрачи в спалното помещение и затвори вратата пред уплашените лица.
— Звучеше като Терминатор — каза Завала, застанал точно зад гърба му. — Много ми е драго да чуя, че имаме план. Надявам се, че няма да имаш нищо против да го споделиш.
Остин хлопна огромна длан върху рамото на Завала.
— Много е прост, Джо. Ти и аз ще изритаме тия копелдаци от кораба.
— Това ли е планът?
— Ами, може би ти просто учтиво ще ги помолиш да напуснат?
— А защо да поемаме лекия път? Добре, посвети ме! С какво ще започнем?
— С най-голяма скорост се качваме на мостика. Нашите неканени гости ще отидат най-напред там. Надявам се да не са го направили вече.
— Откъде знаеш, че най-напред ще отидат там?
— Ами, аз така щях да направя. С един удар прекъсват връзката и поемат контрола над целия кораб. — Остин забърза към най-близката стълба. — Гледай да не те забележат! Ако е същата банда, която изтреби експедицията, моят тапешник няма никакъв шанс срещу автоматите им.
Изкачиха шестте палуби до мостика по вътрешна стълба. На всяко ниво спираха, преди да поемат към по-горното, но не забелязаха и следа от нашествениците. На палубата под мостика се разделиха. Завала тръгна напред да предупреди вахтения. Остин събуди капитана, който спеше в каютата си под мостика, запозна го със статуквото и му предложи да се скрие.
Капитан Джо Фелън беше мутрест ветеран на НАМПД, имаше телосложение на бик и караше петдесетте. Отговори на предложението с ръмжене:
— Присъствах, когато полагаха кила на «Нерей» — излая той с гняв в лешниковите си очи. — Чакал съм тридесет години, за да хвана кормилото на такъв съд. Да пукна, ако взема да се свра в някой ъгъл, докато тия типове се разпореждат на кораба ми!
Фелън вдигна ципа на военноморски комбинезон и взе от лавицата една пушка помпа.
— Само 410 — извини се той. — Човек не знае кога ще му се наложи да потуши бунт на кораба — Като забеляза скептичния поглед на Остин, той се усмихна: — Понякога стрелям по панички от палубата.
— Тоя път паничките ще отговарят на огъня — мрачно отбеляза Остин.
Фелън измъкна две кутии патрони за пушка и ги пусна в една брезентова торба заедно с дървената кутия, която носеше Остин. После забързаха към мостика.
Преди да влязат в рулевата кабина, Остин се обади тихичко:
— Джо, ние сме.
Предупреждението беше напълно уместно, защото, щом влязоха, двамата се изправиха лице в лице с дулото на ракетен пистолет.
Завала свали пистолета.
— Майк изпраща SOS.
Младежът, с когото Остин бе пил кафе преди малко, влезе откъм радиокабината.
— Сигналът се излъчва автоматично и ще продължи да изпраща координатите ни, докато някои не го изключи.
Остин не се уповаваше много-много на впусналата се на помощ армада. Корабът беше на много мили от цивилизацията. Каквото имаше да се прави, трябваше да го правят без външна помощ.
— Май за известно време ще забравиш скуката — обърна се Остин към моряка.
— И на мен така ми се струва. Какво трябва да правя?
— Вече е късно да отиваш долу при другите, така че ще ти създам малко работа. Качи се на мостика, откъдето се вижда целият кораб! Капитане, когато дам знак, искам «Нерей» да светне като кръстовището на Бродуей и Четиридесет и втора улица, но мостикът да остане тъмен.
С късо кимване и без въпроси капитан Фелън се отправи към едно табло и сложи длани върху бутоните му. Остин и Майк излязоха на дясното крило, а Завала зае позиция на лявото.
Докато Майк заизкачва стълбата, Остин каза:
— Щом светне, искам да преброиш всички пришълци на борда и да запомниш къде си ги видял! Ние долу ще направим същото. И хубаво се скрий!
Щом всички заеха местата си, Остин извика към капитана: