— Вдигай завесата, шефе!
Корабът беше снабден с прожектори под всякакъв ъгъл, така че екипаж и учени да могат да действат нощем със същата лекота, както и денем. Пръстите на Фелън затанцуваха по пулта. За секунди «Нерей» блесна като увеселителен кораб в Карибско море. Всички палуби бяха залети от светлина от край до край.
Три палуби по-ниско, Остин видя едно трио да замръзва и после да се втурва на скрито, като подплашени хлебарки в килер.
— Стоп! — викна Остин.
Светлините изгаснаха.
Майк извика надолу:
— Видях трима на покрива на склада за подводна екипировка. Идват към нас. Други не видях.
— Просвай се долу и стой там! — Остин влезе в рулевата, докато Завала влизаше от противния край.
— Трима откъм моята страна на три нива по-ниско. Облечени са като нинджи.
— Същото е и при мен. Майк видял трима да идват откъм кърмата. Това прави девет. За които знаем. Капитане, може ли Джо да заеме пушката ви? Той има по-голям опит в стрелбата по… хм, панички.
Капитанът знаеше, че има голяма разлика между стрелбата по паници и тази, целяща нечия смърт. Протегна пушката към Завала:
— Предпазителят е вдигнат — каза той спокойно. По предложение на Остин, влезе в радиокабината.
Остин и Завала стояха гръб към гръб в средата на тъмната рулева, с насочено към двете отворени врати оръжие. Трябваше да почакат няколко минути, докато пристигнат неканените им гости.
←47
Бегемот — дебелокожо африканско животно, което живее в реки и езера, храни се с трева и достига големи размери.
9.
Два силуета се показаха един зад друг на вратата откъм щирборда, като се открояваха на фона на синкавата тъма. Не се и опитваха да се крият. Това беше фатална грешка. Съзрял своя шанс, Остин се прицели в първия натрапник и натисна спусъка. Ругерът изрева гръмотевично и разтресе стъклата на филистрините, докато тежкият петдесеткалибров заряд се вряза със страшна сила в гръдната кост на първия нападател. След като я натроши, куршумът си проби път през гръдния кош и прониза сърцето на втората фигура. Силата на удара отхвърли двете тела назад и те се прехвърлиха през парапета.
Пушката гръмна. Остин се извърна с писнали уши и видя през димната завеса още един нападател да влиза смело през лявата врата. Изстрелът на Завала бе отишъл надясно и сачмите откъртиха парче от горната част на касата на вратата. Завала бързо напомпа друг заряд в патронника и даде втори изстрел. Този път зарядът намери целта си. Натрапникът изквича и се оттегли, но не преди да даде един къс, автоматен откос. Изстрелите заминаха по вятъра, освен един.
Той се плъзна по ребрата на Остин, като прониза плътта под лявото му рамо. Изпита усещане, като че ли го удариха с нажежена до червено бодлива тел.
Завала клатеше глава с погнуса и не видя как Остин пада на едно коляно.
— Целех се право в него — каза той, невярващ. — От една ръка разстояние. Не можех да го пропусна.
Капитанът се измъкна от радиокабината и удари длан с юмрук.
— По дяволите! Забравих да ви кажа, че тази стара пушка бие надясно. Трябва да се целите мъничко вляво.
Завала се извърна и видя Остин на земята.
— Кърт — извика той разтревожен, — добре ли си?
— Бил съм и по-добре — отвърна Остин през зъби.
Годините по море бяха направили реакциите на капитана светкавични. Той донесе аптечка за първа помощ и докато Завала охраняваше, крачейки от едната врата до другата, капитанът спря кръвта с компрес.
— Късметлия сте днес — каза той, правейки раменна превръзка — не са уцелили костта.
— Жалко, че нямам време да играя на лотарията. — С помощта на капитана, Остин се изправи. — Двама заковах с един изстрел. За нещастие, като паднаха долу, си взеха и пушките.
— Пак ми се фукаш! — каза Завала свадливо. — Мисля, че моя човек само го раних.
— Според мен са си мислили, че ще ни пипнат без оръжие, и заспали. Затова бяха така самонадеяни, но беше за тяхно добро. Няма да се повтори. Следващият път ще ни пробват. Ще привлекат огъня ни, за да разберат с какво разполагаме. Доста бързо ще усетят, че корабът е пуст, и ще съсредоточат всичките си сили на мостика. Дотогава по-добре ще е да сме се махнали.
— Можем да минем през комуникационните тръби — предложи капитанът. — Познавам ги по-добре от джоба си.
— Добра идея. Партизанската ни операция ще бъде много по-резултатна, ако можем да изникваме, където най-малко ни очакват. Вижте, тия момчета са опасни, но не са непобедими. Изложиха се, като изпуснаха два пъти Нина, а сега малката превъзбуда им излезе скъпа. Така че, правят грешки.