— Ние също — отвърна Завала.
— С една разлика. Ние не можем да си ги позволим.
Заключиха вратите на рулевата и влязоха в радиокабината. Сигналът за бедствие продължаваше безполезното си излъчване. Остин се попита кой щеше да го чуе и какво би разбрал от посланието. Спря и вдигна със здравата си ръка ругера от земята. Тежестта беше прекалено голяма за една ръка и револверът се отклоняваше настрани.
— Трепери ми ръката. Ще трябва ти да го използваш.
Подаде револвера на Завала, който тикна ракетницата в пояса си. Завала подаде пушката на капитана и му каза да наблюдава вратата.
— Не забравяйте — бие надясно! — Претегли револвера с ръка. — Два заека с един куршум. Добра стрелба. С останалите четири куршума можем да свалим нашите осем момчета.
— Може да стане и с един, ако се наредят в колона, но не разчитам на това — отвърна Остин. Извади тънката кутия от тъмно дърво, която бе взел от багажа си. — Не всичко е загубено. Тук е мистър Ментън.
Устните на Завала се свиха:
— Бедните копелета няма да имат никакъв шанс срещу еднозарядните ти пистолети за дуел — каза той с тъжен хумор.
— По принцип си прав, но това не са обикновени пистолети за дуел.
Два еднакви старинни пистолета кремъклии за дуел лежаха уютно в две отделения на кутията, покрити със зелено сукно. Блестящите в кафяво цеви бяха осмоъгълни, а добре полираните им дръжки — извити като на чадър.
При спирането в Лондон, Остин посети един търговец на антики на «Бромптън стрийт», при когото му бе излязъл късметът в миналото. Чифтът пистолети бе попаднал в магазина в резултат от ликвидацията на някакво имущество, бе обяснил собственикът, възрастен човек на име мистър Слокъм. От изкусната им изработка и липсата на орнаменти, Остин щеше да разбере кой е произвел пистолетите, дори да не бе видял табелката с надпис «Джоузеф Ментън» от вътрешната страна на кутията. Ментън и неговият брат Джон бяха най-прочутите оръжейници през XVIII век в Англия, където се произвеждаха най-добрите пистолети за дуел. Пистолетите на Ментън нямаха украса, но имаха онова, което е най-важно при въпросите на честа — механическа прецизност. Когато чу астрономическата цена, Остин се стресна.
— Аз имам оръжия на Ментън в колекцията си — каза той.
Слокъм не си оставяше магарето в калта:
— Трябва да отбележа, че тези пистолети са специално изработени от мистър Ментън — каза той, сякаш оръжейният майстор бе все още жив. — Това са оръжия за мошеник. — Остин не се обиди от тази забележка, понеже разбра какво точно има предвид Слокъм. Пистолетите имаха вградена застраховка. Чрез творческа комбинация от чекове и кредитни карти, Остин напусна магазина с чифта пистолети под мишница.
Когато се изфука с придобивката си, Завала протегна пистолета в ръка и каза:
— Тежи като бъчва:
— Така е — заобяснява Остин. — Производителите на оръжие като Ментън са били наясно, че има нещо особено в една цев 59-и калибър, което кара човек да се изнервя. Дуелистите са имали склонността да стрелят високо. Цевта е направена по-тежка, за да тегли надолу. Извивките по дръжката, както и спусъкът, пригоден за среден пръст, помагат да се държи оръжието стабилно.
— Точно ли е това нещо?
— Дуелите е трябвало да се решават от съдбата. Умишленото прицелване или правенето на нарези в цевите се е смятало за неспортсменско. Дори и за основание за повдигане на обвинение в убийство. — Извади от кутията и другия пистолет. — Този има «сляпа резба». Ментън е издълбал нарезите така, че да стигат до два-три сантиметра от дулото. Не могат да бъдат видени, ако се погледне в него, но са достатъчно дълги, за да дадат направление на куршума. При три до пет метра разстояние, поразяването на целта е сигурно, дори без прицелване.
Застанал в радиокабината сега, Остин рязко вдигна пистолета и погледна над двадесет и пет сантиметровата цев, като да бе продължение на собствената му ръка.
— Точно каквото трябва за еднорък човек.
Остин беше дал на Завала кратък урок по зареждане, така че той имаше представа как се прави, макар да нямаше опит. Плоската крушовидна барутница бе снабдена с пружинен механизъм, който отмерваше нужното количество барут. Завала не срещна трудности при натикване на тежкото оловно топче в цевта, но препълни подсипа48. Вторият пистолет отне два пъти по-малко време и работата беше по-чиста. Остин каза на Завала, че от него става много добър секундант при решаване на проблемите на честта. Пъхна единия пистолет под превръзката си и хвана другия в ръка.