Преценявайки, че е твърде опасно да се върнат през рулевата, те влязоха в щурманската кабина и капитанът бавно открехна вратата, водеща навън. С ругера в ръка, Завала внимателно надникна през цепнатината. Беше чисто. Измъкнаха се навън в нощта.
Остин извика тихичко Майк и му каза да лежи, после предложи да се спуснат по външната стълба и да се отправят към кърмата, за да отвлекат нападателите от скритите в носовата част. Той и капитанът предпазливо се спуснаха откъм щирборда, а Завала — откъм левия борд. Събраха се на палубата, чието продължение служеше за покрив на научния склад. Надстройката беше висока три нива и се простираше почти по цялата седемнадесетметрова ширина на кораба. Покривът на склада служеше и за паркинг за надуваемите работни лодки.
Трима от нахлулите бяха забелязани по-рано на това място. Остин се взираше в сенките с мисълта, че то е идеално за засада. Безпокоеше се да не би нападателите да имат прибори за нощно виждане. Покривът ще си остане опасно място, даже и ако огневата им мощ не беше толкова смехотворна.
Прошепна на Завала:
— Знаеш ли някакви обиди на испански?
— Майтап ли си правиш? Баща ми е роден в Моралес.
— Трябва ни нещо достатъчно пиперлия, за да изкара нашите хора на светло.
Завала се замисли за миг, сложи длани край устата си и изригна водопад на испански. Единствената дума, повторена няколко пъти, която Остин долови, беше madré49. Нищо не последва.
— Не разбирам — каза Завала. — Хората от испански произход обикновено откачат, като споменеш майка им. Може би трябва да се заема със сестрите.
Той изстреля още обиди. По-високо и с повече хъс в гласа. Ехото от последните словесни стрели още не бе заглъхнало, когато иззад лодките се показаха две фигури и посипаха палубата с куршуми. Остин, Завала и капитанът се бяха свили зад голям палубен винч50. Огънят прекъсна внезапно, понеже стрелците изпразниха пълнителите.
— Май криво те разбраха — каза Остин.
— Сигурно е заради мексиканския ми акцент. Как мислиш? АК-74? — АК-74 беше по-нова версия на любимото оръжие на терористите — многоуважавания АК-47.
— И аз така мисля. Трудно е да се сбърка тоя звук…
Думите му потънаха в грозното тракане на изстрелите. Въздухът се изпълни с воя на рикоширалите куршуми, изстрелвани със скорост четиристотин броя в минута. Огънят спря пак така внезапно.
Завала и Остин се възползваха от паузата и се преместиха на позиция с по-добра видимост. Чуха вика на капитана:
— Зад вас!
Двамата рязко се извърнаха, докато една черна фигура се спускаше беззвучно от палубата над тях. Остин го видя пръв. Здравата му ръка се вдигна в сковано движение и той натисна спусъка. Мина секунда, докато искрата от кремъка запали барута в подсипа. След миг, който изглеждаше като час, пистолетът изригна огън като пастта на змей. Фигурата пристъпи и падна. Оръжието ѝ дрънна на палубата. Завала посегна да го вземе. Твърде рисковано, след като огънят от пистолета бе разкрил позицията им. Със Завала, прикриващ тила им, Остин и капитанът се отправиха към най-близката стълба и надолу към следващата палуба.
Огънят идваше от всички посоки. Потърсиха прикритие. Твърде късно. Капитанът извика, хвана се за главата и падна на палубата. Завала го сграби за ръката и го измъкна на сигурно място. Последваха още изстрели и Завала рухна с пронизан ляв бут.
Опрели бяха гърбове в стената на научната секция. Остин отвори херметическата врата и без да проверява дали е безопасно, хвана капитана за яката и го вкара вътре. Завала се мъкнеше, повлякъл крак, но с известна подкрепа, влезе и той.
Остин заключи стоманената врата и се огледа. Намираха се в една от «мокрите» лаборатории, наричана така заради огромните съдове с течаща морска вода. Познаваше помещението на пръсти и лесно намери фенерче, а после и аптечка в един шкаф.
Прегледа раната на Завала и въздъхна с облекчение, като видя, че куршумът бе влязъл и излязъл през плътта. Докато Остин се мъчеше да превърже раната, нелека задача за една ръка, Завала държеше ругера насочен към вратата, през която току-що бяха влезли.
— Зле ли е? — попита той накрая.
— Известно време няма да ти харесва да седиш и може би ще ти се наложи да обясняваш, че не си хукнал да бягаш, когато си я получил. Иначе си добре. Не мисля, че знаеха къде сме. Стреляха просто напосоки.
Завала погледна превръзката на Остин и после проснатата фигура на капитана.
— Не бих искал да съм наоколо, когато започнат да се прицелват.
Остин прегледа главата на капитана. Късо подстриганата прошарена коса беше цяла в кръв, но раната изглеждаше повърхностна. Капитанът простена, докато Остин слагаше антисептик върху скалпа му.