— Как се чувствате? — попита го Остин.
— Дяволски ме боли главата и трудно виждам.
— Приемете го като махмурлук, но без вкуса на пиячка в устата — посъветва го Остин.
Приключил със свещенодействието си, Остин погледна окървавените си другари и поклати глава:
— За партизански действия е добре.
— Съжалявам, че загубих пушката — обади се капитанът.
Завала отвърна:
— И с основание съжалявате. Можех да я използвам вместо патерица. — Той се огледа. — Да виждате нещо, от което да си направим атомна бомба?
Остин присви очи към лавиците с химикали и накрая взе едно празно шише.
— Може би ще стане за коктейл «Молотов». — Хвърли поглед към вратата, през която бяха влезли. — Не можем да останем тук. Ще разберат какво е станало с нас, когато видят кървавите следи.
Остин помогна на партньорите си да минат в съседното помещение, под чийто висок таван се намираше домът на подводницата, когато не пореше морските глъбини.
— Какво стана с коктейлите «Молотов»? — попита Завала.
Устните на Остин се изкривиха в суха и не особено приятна усмивка и един остър, гневен блясък се появи в очите, сменили цвета си от коралово син на воднистоледен. При цялото си остроумничене, той и Завала знаеха, че ако се провалят, Нина и останалите на борда ще загинат. Скритите в носа щяха да бъдат намерени, а тия облечени в черно убийци щяха да ги очистят със същото хладнокръвие, с което бяха изтрили от лицето на земята археологическата експедиция. Остин се закле, че докато диша, това няма да се случи.
— Остави коктейлите! — каза той със сдържана злоба — Имам по-добра идея!
←48
Подсип — при кремъчно оръжие, място, в което се насипва възпламеняващият барут, който улавя искрата от кремъка и запалва основния заряд.
←49
Madré — (исп.) майка.
←50
Винч — барабан с намотано около него въже и система зъбни колела, използван за вдигане или издърпване на тежести.
10.
Облегнат на металната обшивка на подводницата, Остин изложи своя план под немигащия поглед на страничните ѝ илюминатори. Седнал на ръба на една метална рама, за да даде отдих на раната си, Завала каза с възхищение:
— Класическа стратегия, тип Кърт Остин. Точност до секунда, с нищо неподкрепени предположения и много късмет. Като вземем предвид обстоятелството, че сме натикани до стената, аз гласувам за.
Капитанът кимна в съгласие. Тоя човек можеше да падне от едно духване, но се държеше така, сякаш имаше зад гърба си армейска бригада. С щръкналия изпод окървавената превръзка пистолет за дуел среброкосият Остин приличаше на холивудски пират от филм на Ерол Флин. Фелън реши, че щом трябва да се бие за своя кораб при такова мизерно съотношение на силите, по-добре е да има на своя страна тия двама откачени.
Приключили стратегическото съвещание, те се промъкнаха през една задна врата, която ги отведе от хангара на подводницата към кърмовата палуба. Точно зад научната надстройка, към палубата бяха прикрепени два контейнера, използвани като допълнително лабораторно пространство. Тримата се отправиха покрай тях, през палубата, докато стигнаха самата кърма на кораба под масивните колони на рамката с форма на А, използвана за спускане и изтегляне на подводницата от океана.
Палубата изглеждаше безлюдна, но Остин знаеше, че няма да останат дълго сами, и дори разчиташе именно на това.
— Какво трябва да правя? — попита Остин капитанът и съжали, че изобщо е хранил някакви съмнения по отношение на сърцатия стар морски вълк.
— Вие единствен разполагате с чифт здрави крака и ръце. Доколкото в тази си фаза операцията не изисква умствено напрежение, ще трябва да се заемете с черната работа.
Под едноръкото ръководство на Остин капитанът донесе от склада четири туби бензин, използвани от работните лодки, и ги разположи на равни разстояния една от друга от средата на палубата до контейнерите. Всяка от червените пластмасови туби съдържаше по двадесет литра.
След тези усилия, капитанът усети световъртеж и трябваше да си почине.
Остин, чиято собствена глава бе олекнала от загубата на кръв, не можеше да го вини. Завала бе намерил някакво късо дървено весло и го използваше вместо патерица, куцукайки из палубата като Големия Джо Силвър. Каза, че се чувства добре, но стисна зъби, докато се отпускаше върху макарата на един палубен винч.
— Май скоро няма да ни преливат кръв — каза Остин. — По-добре да започваме шоуто, преди всички да сме обърнали петалата. От жизнено значение е да ги накараме да дойдат тук.