— Ще опитам пак да ги поздравя на испански. Миналия път това свърши работа.
Като си спомни необузданата реакция, предизвикана от обидите на Завала на горната палуба, Остин се съгласи:
— Да си го получат.
Завала си пое дълбоко дъх и с най-силния глас, който бе способен да изтръгне от себе си, занарежда обиди по отношение всеки член от семействата на слушателите, поставяйки ги под съмнение във всеки възможен смисъл. Бащи, братя и сестри бяха обвинени в творчески изградена комбинация от най-разнообразни перверзни. Остин нямаше представа за какво става дума, но саркастичният, хаплив тон не оставяше съмнение относно общия смисъл на обидните нападки.
Докато Завала залагаше примамката, Остин хвана здраво един от палубните маркучи и даде знак на капитана да пусне водата. Маркучът се метна като жив. Остин тръгна по палубата, като поливаше наляво и надясно.
Водата плисна надолу с плющене, заглушавано от псувните на Завала. Едва забележимо в лунната светлина ниска, запенена водна вълничка започна да се придвижва напред. Остин я тикаше със струята, докато тя почти стигна тубите.
Порнографията на Завала не даде своя магически резултат този път. След първия сблъсък, врагът бе станал предпазлив. Остин загуби търпение. Измъкна пистолета за дуел изпод превръзката, насочи го нагоре и стреля. Ако планът му не успееше, един куршум нямаше много да им помогне, така или иначе. Военната хитрост успя. Не след дълго неясни призрачни фигури, принадлежащи по-скоро на оня, отколкото на тоя свят, започнаха да се материализират в лунното сияние, откъм сенките край контейнерите и тръгнаха бавно към тях.
Остин пак си помисли, че може да имат прибори за нощно виждане, но бързо отпъди тази мисъл. Натрапниците се придвижваха по-внимателно отпреди, но нямаха вид да са се отказали от намеренията си. Остин си даде сметка, че само след миг ще блеснат лъчите на мощни фенерчета и смъртоносен огън ще се изсипе по палубата.
Водата бе почти до контейнерите.
Тъмнината бе прорязана от червени лъчи. Лазерни прицели, които щяха да осигурят на стрелците безпогрешна точност.
Остин махна към Завала.
— Хайде!
Завала седеше в средата на палубата, като даваше предимство на здравата си задна част с поглед прикован върху едва забележимата пенлива линия, която показваше докъде е стигнала водата. Вдигна ругера с две ръце, прицели го в най-отдалечената туба от дясната си страна и натисна спусъка.
Револверът изрева като миниатюрна гаубица. Тубата се разлетя на парчета, а връз палубата се изля бензинов душ. Завала бързо насочи револвера наляво. Стреля още три пъти. Още три туби се разлетяха из въздуха. Четиридесетте литра бензин се разляха в голяма локва.
Остин нареди на капитана да увеличи налягането. Понесен на повърхността на водата, бензинът се устреми напред и обгърна фигурите на нападателите, проснали се на пода след първия изстрел от гигантското оръжие на Остин. Те се изправиха и ако изобщо са имали представа колко е рисковано да се носят пропити с бензин дрехи, докато краката ти шляпат в същата течност, носена от локва вода, вече беше твърде късно да се направи каквото и да било. Трябваше само една искра, за да превърне палубата в ад и Завала с радост я осигури.
Той остави празния ругер и измъкна ракетния пистолет. Остин наблюдаваше изправящите се фигури.
— Давай! — отново извика той.
Завала дръпна спусъка. Пламтящият снаряд се вряза под ъгъл в палубата и заподскача по нея, придружен от букет фосфоресциращи гирлянди. Палубата избухна в пламъци и Завала вдигна ръка, да се предпази от горещия дъх на огъня.
Жълтата пламтяща стена стигна до черните фигури, които ясно се откроиха, щом летливата течност в краката им се възпламени като напалмова бомба. Пламъкът бързо ги обгърна, като налапа пропитите им с бензин дрехи и ги превърна мигом в ярки факли. Високата температура изтръгна дъха от дробовете им. Строполиха се, преди да успеят да направят и крачка. През надигналия се дим във всички посоки, се носеха куршуми от вече безполезните им оръжия.
Остин не бе предвидил този страничен резултат от своя план. Извика към капитана да се скрие, после помогна на Завала. Свиваха се зад винча, докато стрелбата спря.
Пламъкът изяде горивото и спря почти така внезапно, както и избухна. Остин каза на Завала и капитана да си стоят по местата и тръгна напред. Пет димящи трупа лежаха на палубата в ембрионални пози.
— Всичко наред ли е? — попита Завала.