След няколко минути той направи замислената маневра и се спусна обратно по реката. Когато наближи птичаря, Остин прибра греблата, оставяйки се на течението, и махна с ръка, с надежда човекът да вдигне глава. Окото си остана залепено за окуляра. Остин разгледа птичия почитател, докато скулът се плъзгаше безшумно край него. После се ухили, поклати глава, хвана греблата и пое към къщи.
Сайвантът за лодки, издигнат във викториански стил, е бил част от крайречно имение. С бледосинята си дъсчена обшивка и мансарда, увенчана с куличка, той представляваше умалено копие на основната къща, ако се изключат вътрешните изменения. Остин насочи черупката към брега, скочи на рампата, изтегли скула нагоре и го натика под сайванта. Положи го върху рама до друга своя играчка — малък хидроплан. Остин притежаваше още две лодки — седемметрова ветроходка и състезателен хидроплан, закотвени в марината на Чесапийк. Харесваше класическата линия на ветроходната лодка, нейната история, както и обстоятелството, че въпреки издутия си корпус и единствено платно, тя беше бърза, особено след направените от него подобрения, и можеше да вгорчи дните на по-големи и елегантни съдове. Беше изключително мореходна и той я подлагаше на свръхизпитания по отношение на атмосферни условия и разстояния, просто за удоволствие. Макар че Остин харесваше интелектуалните предизвикателства на гребането, а платноходка управляваше почти откакто бе проходил, той бе развил рано влечение към скоростта и караше състезателни лодки от десетгодишен. И днес те бяха негово любимо занимание.
Като прибра скула, той се изкачи по вътрешната стълба до главния етаж и после по една по-малка влезе в спалнята си, разположена в кулата. Хвърли дрехите си в един кош и отми сутрешните усилия с горещ душ. Докато се бършеше пред огледалото, разгледа огнестрелната рана. Беше загубила яркочервения си цвят и бе порозовяла. Скоро щеше да се присъедини към останалите избледнели белези по кестеновата кожа. Всички бяха спомени от сблъсъци и насилия. Понякога се питаше дали пък тялото му няма някакво вродено свойство да привлича куршуми и остри инструменти, както магнитът привлича желязо.
Преоблечен в чисти шорти и риза с къси ръкави, той отиде в кухнята, свари си половин кана силно кенийско кафе и забърка в тиган яйца с бекон. Понесе подноса през плъзгаща се врата към площадката с изглед към Потомак и загледа реката, докато закусваше. Все още с приятното усещане от холестероловата атака, той си наля още една чаша кафе и се прехвърли в кабинета. Пъхна в стереото един диск на Колтрейн, настани се в тапицирано с черна кожа кресло и заслуша инструмента на Антон Сакс, засвирил със звук, който и създателят му не би допуснал, че е достижим. Нямаше нищо изненадващо, че Остин обича съвременния джаз. В известен смисъл музиката на Колтрейн, Оскар Петерсън, Кейт Джарет, Бил Еванс и други майстори в богатата му дискотека отразяваше собствената личност на Остин. Стоманено спокойствие, прикриващо огромна енергия и упоритост, способност да потърси дълбоко в себе си резерви, когато се изискваше свръхчовешко усилие, дарба за импровизации.
Просторното помещение представляваше еклектична смесица от старо и ново, старинни колониални мебели от тъмно дърво и бели стени с оригинали от съвременни художници. Необичайно за човек, възпитан в и край морето, който прекарва голяма част от живота си върху или под водата, в него имаше съвсем малко неща, свързани с нея. Наивно изображение на опънал платна клипер, поръчано от някой капитан на китайска търговска джонка на някой хонконгски Пикасо, карта на Тихия океан от XIX век, няколко моряшки инструмента, снимка на платноходката му и защитен със стъкло мащабен модел на състезателния хидроплан.
Лавиците на библиотеката му бяха запълнени с подвързани с кожа издания на морски приключения от Джоузеф Конрад и Хърман Мелвил, както и десетки книги в областта на свързани с океана науки. Но най-изтъркани бяха кориците на автори като Платон, Кант и други велики философи, които обичаше да изучава. Остин съзнаваше двойствеността си, но не намираше нищо странно в нея. Мнозина морски капитани са се установили във вътрешността на сушата, след края на кариерата си в бурното море. Остин още нямаше намерение да се мести в Канзас, но морето беше дива и претенциозна любовница и той имаше нужда от това тихо убежище, далеч от смазващите ѝ обятия.