Докато пиеше кафето си, погледът му се спря върху чифта пистолети на Ментън, окачени над камината. Остин имаше почти двеста комплекта пистолети за дуел в колекцията си. Повечето се пазеха в огнеупорен шкаф. По-новите придобивки бяха в къщата. Той се въодушевяваше не само от майсторската изработка и смъртоносната красота на пистолетите, но и от историческите обрати, които едно добре заредено топче може да причини, изстреляно в някоя ранна утрин. Помисли си какво ли би станало, ако Аарон Бър не бе застрелял Александър Хамилтън. Пистолетите го върнаха към събитията на «Нерей». Каква странна нощ! По време на оздравяването си у дома, Остин преглеждаше нападението в съзнанието си отново и отново, бързо пренавиваше, спираше картината като на видеомагнетофон.
След битката, изтощението и загубата на кръв си казаха думата. Едва бе направил десетина стъпки и не можа да продължи, свлече се като в забавен кадър и остана седнал на пода. Капитан Фелън каза на останалите, че всичко е свършило. Те излязоха от скривалището, вдигнаха Остин и Завала от палубата и ги понесоха на носилки към лазарета. Пътьом минаха край нападателя, когото Остин бе заковал с един изстрел на пистолета за дуел. По негово настояване спряха и един от екипажа с по-здрав стомах махна маската от лицето на мъртвия. Беше на около тридесет години, мургав, с дебели черни мустаци и без отличителни белези, ако не се смята кръглата дупка в челото.
Завала седна в носилката си и подсвирна тихичко:
— Кажи ми, че си имал лазерен прицел на оня аркебуз51. Движеща се в тъмнината мишена! Ако не го бях видял, щях да кажа, че такъв изстрел е невъзможен.
— Той си е невъзможен — отвърна Остин с извинителна усмивчица. — Не исках да рискувам с тази рана.
Както обясни на Завала, докато им правеха свестни превръзки, тази необичайна точност няма нищо общо с неговия прицел или с мошеническите нарези в цевта. В бързината, Остин бе завил в погрешна посока малкото болтче за регулиране на съпротивлението на спусъка, той бе станал много лек и изстрелът бе дошъл от само себе си. Хеликоптер на една от петролните компании, прихванал сигнала за бедствие, взе двамата ранени и Нина Киров от «Нерей» и ги остави в Тарфая. Капитан Фелън отказа да напусне кораба и след като фелдшерката гарантира, че до няколко дни, той ще възстанови отчасти способностите си, остана, за да откара «Нерей» към Юкатан. След няколко часа Остин и Завала бяха на борда на служебен самолет на НАМПД, отклонен от полета си за САЩ от Рим. Нина се качи на същия самолет до летище «Дълес». Болкоуспокояващите, които дадоха на Остин, го нокаутираха и той спа почти през целия полет.
Спомените му от него бяха бледи, но сънува как някакъв рус ангел го целува нежно по бузата. Събуди се във Вашингтон. Нина я нямаше — беше взела совалката за Бостън. Запита се дали ще я види отново. След няколко дни в болницата, и двамата със Завала бяха пратени у дома. Казаха им да си гълтат редовно лекарствата и да дадат възможност на телата си да оздравеят.
Телефонен звън изтръгна Остин от спомените. Той вдигна слушалката и чу енергичен поздрав:
— Добро утро, Кърт, как си?
— Справям се доста добре, адмирал Сендекър. Благодаря ви! Макар да трябва да призная, че малко се отегчавам.
— Радвам се да го чуя. На отегчението ти ще сложим внезапен край. Събираме се утре в девет, да видим дали можем да стигнем до дъното на тая мароканска история. Викам и Завала. Забелязали са го около Арлингтън в неговото комби, така че сигурно и той е отегчен от бездействието.
Завала, който караше един «Корвет», модел 1961, главно защото беше последният модел с багажен сандък отзад, бе използвал времето си да се пипка в сутерена си, където поправяше най-различни технически чудесии и сътворяваше приспособления за употреба под вода. Веднага щом успя да се изправи на крака, той се отправи към боксовата зала. Джо никога не се уморяваше от дамско внимание и използва в пълна степен преимуществата, които съчувственото отношение към ранен му осигуряваше.
Остин бе разговарял с него безброй пъти по телефона. Въпреки всичките си забавления, ръцете на Джо го сърбяха за работа. Остин не излъга, като каза:
— Сигурен съм, че жадува да се върне на работа, адмирале.
— Впрочем разбирам, че си достатъчно добре, за да се кандидатираш за място в олимпийския гребен отбор!
— Може би само като кормчия. Едно предложение, сър. Когато следващия път възложите някому ролята на орнитолог, нека не си слага официални обувки!