Пауза.
— Няма нужда да ти напомням факта, че НАМПД не разполага със същия набор конспиратори, какъвто гъмжи при твоите съседи в Ленгли. Помолих Джо Максуини, един от скъперниците на НАМПД от счетоводството, внимателно да провери как си. Той минава край теб, когато идва на работа. Изглежда, го е заразил бондовски бацил и е погледнал на нещата по-сериозно, отколкото допусках. Надявам се, не си се обидил.
— Не, сър. Оценявам вашата загриженост. По-добре е, отколкото всеки ден да ти звънят от службата.
— Допусках, че така ще си помислиш. Впрочем, по една случайност, Мак наистина разбира много от птици.
— Сигурен съм в това — отвърна Остин. — Ще се видим утре, адмирале.
Остин остави слушалката, като се усмихваше на това покровителствено отношение от страна на адмирала, както и на лукавото му подмятане за ЦРУ, чиято главна квартира се намираше на по-малко от миля оттук. Агенцията на адмирала бе преди всичко научноизследователска, но операциите ѝ, като подводен партньор на НАСА бяха от естество да донесат такива сведения от разузнавателен характер, които да са сравними и дори да превъзхождат най-доброто, което компанията може да предложи.
Сендекър завиждаше за бездънния бюджет и ограничената отчетност на ЦРУ, макар и сам да не се свенеше много-много, когато трябваше да се изскубват пари от Конгреса. Той беше в състояние да мобилизира в своя подкрепа двадесет прочути университета, с интереси в морските проучвания, както и група от най-мощните корпорации. Със своите пет хиляди учени, инженери и друг състав, със задълбочените си проучвания в областта на дълбоководната геология, минно дело, биологични изследвания на морския живот, морската археология и климатология, с огромната си флотилия от изследователски кораби и самолети, научният диапазон на НАМПД покриваше всяка част от земното кълбо.
Отнемането на Остин от ЦРУ беше голям успех на адмиралски заговор. Остин стигна до НАМПД по много околни пътища. Дипломата си за висше образование по специалността «Управленски системи» получи от Университета на Вашингтон, а в Сиатъл бе посещавал прочута школа по подводно дело. Получил бе многостранна подводна подготовка, което означава, че професионално можеше да извършва подводни заварки, взривявания, да влиза в тинести среди. Обучаван бе в мореплаване, изваждане на тежки предмети от морското дъно, спускания с кислородни апарати или с камери. След като поработи няколко години по петролните платформи в Северно море, той се върна при баща си и неговата компания за морски спасителни операции, шест години преди да го примамят в малко известно подразделение на ЦРУ, което специализираше в събирането на подводна разузнавателна информация. Беше заместник-ръководител на операцията по тайно изваждане на потънала руска подводница, както и при издирването и проучването на ирански контейнеровоз с ядрени материали на борда, който бе тайно потопен от израелска подводница. Проведе и няколко разработки във връзка с тайнствено свалени над морето търговски самолети.
В края на студената война, ЦРУ закри това звено. Остин вероятно щеше да бъде прехвърлен в друг отдел, ако не бе нает от адмирал Сендекър за специални подводни операции, които често излизаха извън пределите на правителствения контрол. Сендекър можеше да си вика против ЦРУ, колкото иска, но сам познаваше добре похватите на плаща и кинжала.
Остин погледна часовника си. Десет. В Сиатъл ще е седем. Вдигна слушалката и набра номер. Обади се глас, напомнящ трион.
— Добро утро — каза Остин. — Обажда ти се син номер едно.
— Отдавна не съм те чувал.
— Вчера ти се обадих, татко.
— Много нещо може да стане за двадесет и четири часа — отговори бащата с добродушна грубоватост.
— Така ли? Например?
— Ами например сключване на многомилионен договор с китайците. Ето какво. Не е зле за дъртак като мен.
Именно от баща си Остин бе наследил мечата си структура и упоритост. Вече в средата на седемдесетте, старият Остин бе съвсем леко превил широки рамене, но най-редовно извършваше такава работа, от каквато и по-млад може да си замине. Неговата сиатълска компания за морско спасяване го бе направила богат. Но той и днес си караше колата сам, особено след смъртта на майката на Остин, преди няколко години. Както и при други мъже, които сами са си пробили път, вече не парите, а тръпката от играта, имаше значение за него.
— Поздравления, татко! Не мога да кажа, че съм изненадан. Но ти трудно можеш да се наречеш дъртак и това ти е известно.