Той все още изпитваше страхопочитание към огромната мощ, поставена под негово ръководство. Заменил бе клавиатурата и монитора с вербални команди и холограмен прожектор. Набегът му в по-нагледните участъци на «Нешънъл джиографик» имаше за цел само да послужи като оправдание за временно откъсване от отговорната задача, върху която работеше, по искане на Сендекър. На пръв поглед тази директива не изглеждаше сложна — да се изясни дали има други нападения над археологически експедиции, подобни на това в Мароко. Оказа се обаче монументална задача. Той дори още повече пренебрегна проявяващите разбиране съпруга и дъщери, за да реши този пъзел.
Макар системата на НАМПД да бе ориентирана към океана, Макс най-редовно влизаше без разрешение в други системи, за да събира информация и да прехвърля данни между лаборатории, вестникарски архиви, изследователски блокове, университети и исторически документации по цялото земно кълбо. Най-напред състави основен списък, в който подреди хронологично, по десетилетия, експедиции до половин век назад. В списъка имаше стотици имена и дати. След това изгради компютърен модел, въз основа на известните събития около мароканския инцидент. Помоли Макс да сравни модела с всички експедиции от списъка, като търси във всякакви източници — академични трудове, научни списания, новини, да ги съпостави и да установи дали и други експедиции са стигали до такъв непредвиден край. И да не забравя да търси модели.
Източниците често се оказваха откъслечни и дори съмнителни. Също като скулптор, който се взира, за да открие фигурата в мраморния блок, Йегър оряза списъка. Все още си оставаше достатъчно дълъг, за да обезкуражи и най-упорития изследовател, но това обстоятелство само изостри апетита му. След няколко дни бе събрал огромно количество информация. Сега ще помоли компютрите да пресеят всичко и да изчистят резултата в удобен за консумация вид.
— Макс, моля отпечатай резултатите си, след като изчерпиш програмата! — обърна се Йегър към компютъра.
— Скоро ще те информирам. Извинявай за закъснението! — отвърна мекият, монотонен глас. — Защо не си сипеш още едно кафе, докато чакаш?
Времето не означава нищо за един компютър, помисли си Йегър, докато изпълняваше предложението на Макс. Каквото правеше, правеше го с невъобразима бързина, но независимо от това колко бърз и интелигентен беше Макс, той нямаше представа какво означава Сендекър да ти диша по чиповете. Беше му обещал резултатите за следващата сутрин. Докато Макс се трудеше, можеше да прекъсне за момент, да иде в кафето на сградата или просто да напусне тая светая светих за кратка разходка. Не обичаше да напуска електронните си бебета и вместо това, използваше други опции.
Зяпна в тавана и си припомни как Нина Киров каза, че убийците дошли през нощта, изклали всички и после се отървали от телата.
— Макс, я да погледнем на assassins52.
Макс беше всъщност система от много компютри и както човешкият мозък, можеше да работи по няколко сложни задачи едновременно.
— Това не би трябвало да е проблем. — След миг гласът на компютъра се обади: — Assassins, английски аналог на арабското hashashin, означаващо «зависим от хашиша човек». Таен ислямски политико-религиозен орден от XI век, ръководен от водач с абсолютна власт и негови заместници. От членовете, наричани посветилите се, се изисквало пълно подчинение. Фактически били убийци, които ликвидирали политически лидери и предлагали услугите си за пари. Осигурявали им хашиш и плътски удоволствия в излишък, като ги убеждавали, че така изглежда раят, където ще попаднат, ако се справят със задачата си. Тази секта разпространява своя терор в течение на повече от двеста години.
Интересно. Но има ли отношение към проблема? Йегър подръпваше брадицата си, докато Макс описваше други групи убийци, в Индия или нинджите в Япония. Тези групи не подхождаха много на мароканския модел и което беше по-важно — от векове не бяха в играта. Все пак не ги отписа окончателно. Ако ще съставя отряд убийци, трябва да види как са си вършели работата в миналото.
Доктор Киров каза, че са унищожили каменно изображение, което би доказало връзки между Стария и Новия свят преди времето на Колумб. Ако извика всичко известно за доколумбовите култури, дори и при скоростта на Макс, ще трябват десет години да се прегледа информацията. Вместо това Йегър бе въвел понятието паралелна парадигма, което в случая означаваше, че на компютъра по различен начин ще се постави въпросът кой би се разсърдил, ако се докаже, че Колумб не е бил първият представител на Стария свят, стъпил в Новия. И обратното.