— Такива находки биха се превърнали в обект на най-внимателно и скептично проучване от страна на археологическата общност — отговори Денвърс. — Но не се наемам да кажа, как би реагирала тя на убийство. Очевидно не става дума за поредица съвпадения.
Нина поклати глава:
— Едва ли е съвпадение и взривяването на моята находка. Както и заличаването на доказателствата за нея в базата данни на университета. — Обърна се към Йегър: — Как може да стане това?
— Не е голяма работа, стига да можеш да го направиш — сви рамене той.
Сендекър отново погледна часовника си:
— Направихме всичко, което засега може да се направи. Искам да ви благодаря за отзивчивостта, господа и доктор Киров. Ще обсъдим по-нататъшните си действия и ще ви държим в течение.
Докато се разотиваха, Кърт се приближи към Нина.
— Ще останете ли във Вашингтон?
— Боя се, че не. Заминавам веднага. Започвам работа по една нова задача.
— Ами…
— Не се знае, може пак да работим заедно някой ден.
Остин долови лекото ухание на лавандула откъм косата на Нина и се попита, колко ли работа биха могли да свършат двамата.
— Може би.
Приближи се Завала.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, но Сендекър ни вика в кабинета си.
Остин се сбогува неохотно с Нина, последва останалите в бърлогата на адмирала и се настани удобно в едно кожено кресло. Сендекър беше зад бюрото си. Изтегна се във въртящото се кресло и пуфна няколко пъти от огромната пура, която най-после бе запалил. Тъкмо се готвеше да започне, когато забеляза абсолютно същата пура да дими в устата на Завала. Не бяха много нещата на тоя свят, за които Сендекър не бе информиран, но една от най-дразнещите и упорити загадки в неговия живот беше свързана с кутията върху бюрото му. От години се мъчеше да разбере как Ал Джордино се изхитря да отмъква пури от нея незабелязано.
Сендекър прикова Завала със стоманен поглед:
— Да си се виждал с Ал Джордино напоследък? — хладно се поинтересува той.
— В асансьора. Тръгнали бяха с Пит по някаква работа в Антарктида — отговори Завала, олицетворение на непорочността. — Побъбрихме си малко за НАМПД.
Сендекър отмина това с мълчание. Той никога не бе показвал на Ал Джордино и нека бъде проклет, ако дадеше и на Завала да разбере, че се дразни.
— Някои от вас може би се чудят какво общо може да има една служба, чието владение е океанът и каквото е под него, с някаква си група пустинни изкопчии — започна той. — Основната причина за това е, че НАМПД разполага с най-широките разузнавателни възможности в света. Много от местопроизшествията са свързани с океана чрез реките, минаващи край тях. Така че интересът ни е напълно закономерен. Някакви предложения, господа?
Остин, който бе наблюдавал с интерес тютюневата схватка, се замисли по въпроса.
— Да видим с какво разполагаме! — започна той, като изброяваше на пръсти. — Във всички случаи има общ елемент. Хората не изчезват просто така, а са избивани от добре организирани и екипирани убийци. Всички експедиции са свързани с организация, наречена «Тайм куест», която сякаш се опитва да прикрие нещо.
Йегър се намеси:
— Възможно е просто да крият информация от данъчните и това да няма нищо общо с убийствата.
— Може и така да се окаже — каза Сендекър, — поради което настоявам да продължите с предположенията. Опитайте във всяка възможна посока!
— Проучихте ли нещата около амфибията, която се опита да смачка доктор Киров? — попита Завала.
— Тук имахме малко повече късмет. От твоето описание, ограничих кръга на възможностите до производител, наречен «Грифон хувъркрафт лимитид» — Англия. От описания модел не са произведени кой знае колко много. Представлява модификация на сериен модел от особен интерес. Снабден е с усилени двигатели, движи се с голяма скорост по суша и вода. Дължина двадесет и седем метра. Два пропелера и четири газови турбини му дават възможност да се движи с четиридесет възела, натоварен. Възможност за въоръжаване с картечници 50-и калибър, гранатомет и картечница М-60. Имаме няколко такива в армията.
— Защо не са използвали картечниците срещу доктор Киров? — попита Завала.
— Предполагам, от страх, че тялото ѝ ще бъде открито. Щеше да се вдигне шум. Имало ли е частни поръчки? — попита Остин.
— Само една — отвърна Йегър. — Частна компания от Сан Антонио.
Остин се наведе напред:
— Там е централата на «Тайм куест».