Докато оставяха чантите зад кабината, Завала прошепна с открито възхищение:
— Това пък как успя да уредиш?
Остин изсумтя неопределено и намигна многозначително. Качиха се в кабината и колата се включи в потока, напускащ летището. Когато завиха на север по булевард «Тъксън», Нина каза:
— Трябваше да ви обясня всичко. Наистина имам нова задача. Ще работя с вас и вашата група по този случай.
— Приятно съм изненадан. Само съм любопитен защо не сподели плановете си сутринта във Вашингтон?
— Адмирал Сендекър ме помоли да си мълча.
Завала се ухили:
— Добре дошла в шантавия и зловещ свят на НАМПД.
Нина продължи:
— Той каза, че сте били вън от играта известно време и иска да ви вкара малко по малко. Освен това искал да сте концентрирани на съвещанието и се безпокоеше, че бихте могли да се, хм, отвлечете, ако знаете, че ще работим заедно.
Остин поклати глава. Винаги можеше да се очаква от Сендекър да направи нещо неочаквано.
— Прав е, щях да се разконцентрирам напълно.
Тя се усмихна.
— Имаше нужда от археолог, за да придаде автентичност на цялата работа. Попита ме дали искам да помогна и аз казах «да». Беше най-малкото, което можех да направя. — Гласът ѝ се втвърди. — Искам да пипна тия приятели. Които и да са.
— Разбирам чувствата ти, Нина, но не знаем с какво си имаме работа. Може да се окаже опасно.
— Обсъдих това надълго и широко и много внимателно. Адмиралът ми даде всички възможности да се оттегля.
— Моля те, не го разбирай погрешно, но не ти ли мина през ума, че адмиралът те кани, поради причини по-различни от съображенията за техническите ти качества?
Нина го погледна със сериозни сиви очи:
— Той ми го каза съвсем ясно в самото начало.
— Тоест, известно ти е, че си стръв.
Тя кимна.
— Това е основната причина за моето присъствие. Да се опитам да привлека хората, които убиха доктор Нокс, Сенди и другите. Искам съд за тях, каквото и да ми струва това. А от друга страна, не е сигурно, че те изобщо продължават да се интересуват от личността ми. Върнах се в Кеймбридж преди седмици, а най-голямата опасност, на която се натъквам, е уличното движение. Никой в черно не изскача от гардероба. Никакви бодигардове не ме пазят, а все още съм жива.
Остин реши да не казва на Нина, че бодигардовете, които ѝ бе назначил, са около нея. Тя просто не ги забелязваше. Упорито издадената напред челюст не оставяше място за съмнение. Решена бе да отиде докрай.
— Назидателният ми тон може би говори друго, но аз много се радвам да те видя отново.
Сянката от сърдита гримаса, легнала върху лицето на Нина, отстъпи мястото си на усмивка.
Не след дълго завиха по «Пайъниър паркуей», в посока към «Оракъл Джънкшън». Редиците къщи бяха заменени от пустиня и кактуси. Завала, който внимателно слушаше, разбираше, че съзнанието на Остин работи в две направления — лично и служебно. С латинското си потекло, Джо беше романтик по природа, но сега виждаше, че Сендекър беше прав за възможното разконцентриране. Възползва се от паузата, за да даде по-практична насоченост на разговора:
— След като изяснихме този въпрос, може да минем към главния.
— Благодаря за напомнянето — съгласи се Остин. — Руди ни постави в течение, но нека прегледаме подробностите, за да не пропуснем нещо!
— Ще ви кажа, каквото зная — каза Нина. — Когато започнахме да обсъждаме идеята, веднага пролича, че ще бъде изключително трудно да се изработи подробен план за толкова кратко време.
— Не разбирам защо — обади се Остин. — Всичко, от което имаме нужда, е обещаващ археологически обект, фалшива експедиция, която да изглежда истинска, доверени хора да копаят и една сензационна находка, сведения за която да стигнат до приятели и врагове.
— Горе-долу това е. Като да поставяш пиеса на Бродуей — отбеляза Нина. — Само трябваше да го правим без сцена, актьори и сценарии. Адмиралът възложи на командир Гън да се погрижи за декорите. Имаше идея да се внедрим във вече действаща експедиция. Но това създаваше други проблеми.
Остин кимна:
— Тогава трябваше да цъфнете при някои разкопки и да кажете: «Здрасти, поемаме нещата в свои ръце. О, между другото искаме да ровнем тука една находчица, та да привлечем по тоя начин насам банда убийци.» Да, това би могло да създаде проблеми.
— И то големи. Ето защо, командирът предложи нещо наистина гениално.
— Руди честото прави — отбеляза Остин.
— Идеята му бе, да стъпим върху една легенда. Аризонския романс.
Завала се усмихна:
— Звучи като име на футболен отбор.