Положението на варварите изглеждало безнадеждно. Докладвано било, че в лагерите им вече не достигала храна. Те били много и тежко въоръжени, но не можели да пресекат реката. Кралят, чиято армия била отпочинала и добре нахранена, чакал неизбежния изход.
Но точно в този ден започнала промяна, макар че изглеждала минимална. Небето, до този момент безбрежно синьо, започнало да се заоблачава, макар да оставали няколко месеца до дъждовния период. Кралят отново се посъветвал с учените.
— Ненавременните дъждове са необикновени, но не и напълно неочаквани — казал му главният учен.
— Освен това става и по-студено — тревожел се кралят.
— Ние забелязахме това и препоръчахме да се изпратят памучни якета на войските.
По-късно през деня някакви бели частици започнали да падат от небето. Кралят много се разтревожил от това.
— Необичайно е — казал главният учен. — Но не и невиждано. Последния път, когато е падало това вещество, според нашите записки, е било преди около седемстотин години. То се разтворило твърде бързо, за да можем да го изследваме по-подробно. Предполагаме, че това са частици от облаци, откъснати от силните ветрове във високите слоеве.
Това, разбира се, не се харесало на армията. Армиите не обичат необикновените неща, нито пък неочакваните предзнаменования. Но хората се стегнали, въодушевени от вида на варварите оттатък реката, които се били скупчили около малки огньове, сгушени в окъсаните си кожи.
Но станало още по-хладно, а когато паднала нощта, толкова студено, колкото никой не можел да си спомни да е било някога. На войските били изпратени подплатени памучни пелерини. А студът нараствал. И кралят отново се посъветвал с учените си.
— Вярно, че никога не сме имали подобни студове — казал главният учен. — Но това няма значение. То ще попречи на варварите повече отколкото на нас. Накарайте хората да намажат връзките на сандалите си с повече мас, защото едно от познатите свойства на студа е, че прави кожата твърда и чуплива.
Това било сторено, патрулите по брега на реката били усилени и всички прекарали една ужасна нощ.
На сутринта кралят бил събуден от тревожни викове. Като се затичал към реката, кралят забелязал, че водата била променена като от магия. Сиво-кафявите води вече не мърдали и не се вълнували. За една нощ те се били превърнали в друго вещество. Това вещество било бяло на някои места и прозрачно на други. Но най-странното било, че като да било съвсем твърдо.
— О, Богове! — изплакал кралят. — Някакъв демон е омгьосал реката!
— Не е така, господарю — отвърнал главният учен. — Моите помощници цяла нощ са наблюдавали реката както се полага на учени. Мога да кажа със сигурност, че поради незапомнения студ водата се е втвърдила. Макар че това може би не е точната дума. Ние отдавна знаем за теоретичната възможност това да се случи. Ние го наричаме трансформация. Но сега за първи път имаме практическо потвърждение.
— Значи не с зла магия? — попитал кралят.
— Разбира се, че не. Току-що открихме един природен закон. Изглежда водата отвръща на силния студ като се превръща в твърдо тяло.
Войските на варварите се движели по плъзгавата повърхност първоначално внимателно, а после, когато установили, че тя издържала тежестта им, все по-сигурно. Корабите на краля стояли в реката като изолирани крепости, замръзнали по местата си, които били отминати с лекота. Варварите ги заобиколили — огромна орда от въоръжени мъже. И кралят, който наблюдавал как те със стотици пресичат реката, видял как собствените му войници побегнали и разбрал, че всичко е загубено.
Той се обърнал към главния си учен и казал:
— Ти ме предаде! Ти каза, че можеш да предвидиш всичко! А виж сега какво стана!
— Господарю — отвърнал главният учен. — Съжалявам не по-малко от теб. Но не можеш да виниш науката за неща, които се случват неочаквано. В науката, господарю, има дума, с която се нарича всичко това.
— И коя е тя?
— Такива неща обикновено се наричат аномалия. Една аномалия е съвсем естествено нещо, което не би могло да се предвиди на базата на предишен опит.
— Но ти никога не си ми казвал нищо за аномалиите — ядосал се кралят.
— Защо да ви товаря с неизвестното, о, кралю, когато имаме възможност да знаем толкова от известните неща?