Робин Кук
Заговор
(книга 1 от "Д-р Мариса Блументал")
Пролог
Заир, Африка
7 септември, 1976 г.
Джон Нордайк, двайсет и една годишен студент по биология от Университета Йейл, се събуди сутринта в края на малко селце северно от Бумба, Заир. Като се обърна върху пропития си от пот спален чувал, той погледна през мрежестия капак на найлоновата планинска палатка, вслушвайки се в звуците на тропическата дъждовна гора, примесени с шумовете на събуждащото се село. Лек бриз донесе топлата, остра миризма на оборска тор, просмукана от парливия аромат на запалени готварски огньове. Високо над себе си мерна пробягващите маймуни през тучната растителност, която закриваше небето от поглед.
Беше спал на пресекулки и когато се надигна да се изправи, усети краката си несигурни и слаби. Почувства се определено по-зле, отколкото предната нощ, когато го беше втресло и бе получил температура един час след вечеря. Предположи, че е малария, макар най-надлежно да бе вземал хлорокинфосфат профилактично. Проблемът беше, че е невъзможно да избегне облаците комари, които нахлуваха всяка вечер от скритите блата в мочурливата джунгла.
С колеблива походка се отправи към селото и попита за най-близката клиника. Един странстващ проповедник му каза, че има болница на белгийската мисия в Ямбуку, малко градче, намиращо се на няколко километра на изток. Болен и уплашен, Джон бързо развали лагера си, натъпка палатката и спалния чувал в раницата и се отправи към Ямбуку.
Беше взел шестмесечно разрешение от университета да снима африкански животни, и по-специално високопланинската горила, застрашена от изчезване. Да мине по следите на най-известните пътешественици на 19 век, първоначално изследвали Черния континент, бе негова детска мечта.
Ямбуку едва ли бе по-голям от селото, което току-що бе напуснал, а мисионерската болница изобщо не вдъхваше доверие. Не беше нищо повече от скромна група сгради от кирпичени тухли, всички с въпиеща нужда от ремонт. Покривите бяха или от прояден от ръжда метал, или сламени, като местните колиби; не се виждаха следи от електричество.
След като попита една монахиня, облечена в традиционно облекло, която говореше само френски, Джон бе изпратен да чака сред тълпата местни жители във всички възможни стадии на немощ и болнавост. Докато гледаше другите пациенти, той се запита дали не е възможно да се зарази с нещо много по-лошо от това, от което вече страдаше. Най-сетне бе прегледан от един измъчен белгийски лекар. Прегледът мина бързо и, както Джон вече бе предположил, диагнозата беше „лека“ малария. Докторът предписа инжекция хлорокин и посъветва Джон да дойде пак, ако не се оправи до ден-два.
После го изпратиха в манипулационната да чака на опашка за инжекцията. Тогава забеляза липсата на стерилност. Сестрата не разполагаше с отделни игли, а просто редуваше една на три спринцовки. Джон беше сигурен, че краткият им престой в стерилизиращия разтвор не е достатъчно дълъг да убие бацилите по тях. Освен това сестрата ги вземаше от разтвора с голи пръсти. Когато редът му дойде, прииска му се да каже нещо по въпроса, но френският му не беше съвсем добър, пък и прекрасно знаеше, че се нуждае от лекарството.
През следващите няколко дена бе доволен, че си е премълчал, тъй като скоро се почувства по-добре. Остана в района на Ямбуку, зает със снимането на племето Будза. Тези хора бяха неуморни ловци и нямаха търпение да демонстрират уменията си пред русокосия чужденец. На третия ден Джон се приготви да продължи пътешествието си по течението на река Заир по стъпките на Хенри Стенли, когато състоянието му внезапно се влоши. Първото, което забеляза, бе ужасното главоболие, последвано от бързо редуване на студени тръпки, температура, повръщане и диария. С надеждата, че ще му мине, той се прибра в палатката си, като трепери цяла нощ, мечтаейки си за вкъщи, за чисти чаршафи и за баня. На сутринта, след като няколко пъти бе повръщал в тъмното, се чувстваше слаб и обезводнен. С огромно усилие успя да събере нещата си и бавно се отправи към мисионерската болница. Когато пристигна в двора, повърна яркочервена кръв и припадна на пода в клиниката.
Един час по-късно се събуди в стая с още двама пациенти, и двамата страдащи от резистентна на медикаменти малария.
Докторът, същият, който го бе преглеждал при предишното му идване, бе обезпокоен от тежкото му състояние и отбеляза още няколко любопитни симптома: неизвестен обрив по гърдите и кръвоизливи в очите. Въпреки че диагнозата оставаше малария, докторът изглеждаше разтревожен. Това не беше типичен случай. Като допълнителна предпазна мярка той реши да включи лечебен курс с хлорамфеникол, в случай че младежът има тифоидна треска.