— Как сте с клиничната медицина? — поинтересува се д-р Джаксън. — Проявявали ли сте някога желание да я практикувате?
— Разбира се — отвърна Мариса.
— Как? — продължи д-р Джаксън, неволно карайки я да се почувства още по-неудобно. — Как се виждате — самостоятелно, в група, или в клиника?
— Вечерята е сервирана — извика Ралф, надвиквайки глъчката от разговорите.
Мариса изпита облекчение, когато д-р Джаксън и д-р Сандбърг се обърнаха и тръгнаха да търсят съпругите си. За миг се почувства така, сякаш е била на разпит.
В салона за хранене откри, че Ралф е седнал в единия край на масата, предвиждайки за нея стола в другия край. От дясната й страна бе д-р Джаксън, който се смили и прекрати разговорите за клиничната медицина. Отляво седеше среброкосият д-р Хейуърд.
С напредването на вечерта се изясни, че тук се е събрал каймакът на медицинското общество в Атланта. Тези хора бяха не просто лекари; бяха най-успешните лекари с частна практика в града. Единственото изключение бяха Сирил Дубчек, Тад и тя самата.
След няколко чаши превъзходно вино Мариса стана по-разговорлива от обикновено. Усети леко смущение, когато осъзна, че цялата маса е притихнала и слуша описанието на детството й във Вирджиния. Каза си да млъкне и изпита истинско облекчение, когато разговорът се насочи към окаяното състояние на американската медицина и как групите за предплатено медицинско обслужване подкопават основите на частната практика. Като гледаше всичките тези луксозни кожи и бижута, нямаше чувството, че тези хора тук страдат особено.
— Какво ще кажете за Центъра? — попита д-р Хейуърд. — Изпитахте ли вече бюджетните ограничения?
Сирил се засмя цинично и усмивката му очерта дълбоко врязани в бузите бръчки.
— Всяка година трябва да водим битка с Управлението и бюджетната комисия, както и с Националния комитет за отпускане на кредити. Загубихме петстотин позиции заради бюджетни съкращения.
Д-р Джаксън прочисти гърлото си:
— Какво ще стане, ако избухне сериозна грипна епидемия като пандемията през 1917–1918 г.? Да предположим, че отделът ви трябва да се намеси, разполагате ли с необходимите човешки ресурси за такъв случай?
Сирил сви рамене.
— Зависи от много неща. Ако щамът не е видоизменил повърхностните си антигени и можем лесно да го отгледаме в тъканна култура, бихме могли да създадем достатъчно бързо ваксина. Колко бързо, не знам, ти кажи, Тад.
— Месец или малко повече — отвърна Тад, — ако сме късметлии. — Повече време ще е нужно да произведем достатъчно количество, за да се види разликата.
— Това ми напомня за фиаското със свинския грип преди няколко години — прекъсна го д-р Хейуърд.
— Не беше по вина на Центъра — каза Сирил оправдателно. — Нямаше съмнение за щама, че се е появил във Форт Дикс. Защо не се разпространи, може само да се гадае.
Мариса усети една ръка на рамото си. Обърна се и видя облечена в черно келнерка.
— Д-р Блументал? — прошепна момичето.
— Да.
— Търсят ви по телефона.
Мариса погледна към Ралф в края на масата, но той оживено разговаряше с госпожа Джаксън. Тя се извини и последва момичето към кухнята. Изведнъж я прониза страх, както първия път, когато я повикаха през нощта; тогава беше стажантка. Сигурно се обаждаха от Центъра. Все пак беше на повикване и бе оставила телефона на Ралф в случай на нужда. Никой не знаеше, че тя е тук.
— Д-р Блументал? — произнесе в слушалката операторът от Центъра, когато тя вдигна.
Обаждането беше прехвърлено към дежурния служител.
— Поздравления — каза той весело. — Постъпи молба за помощ. Обади ни се един епидемиолог от щата Калифорния, който поиска помощ от Националния Епидемиологичен Център за разрешаване на проблем в Ел Ей. Става въпрос за избухване на някакво неизвестно и очевидно сериозно заболяване в клиника „Рихтер“. Побързахме да ви направим резервация за полета на „Делта“, който тръгва в 1:10 след полунощ. Запазихме ви стая, мотел „Тропик“. Звучи прекрасно. Във всеки случай, късмет!
Мариса остави слушалката, без да вдига ръка от нея за известно време, опитвайки се да си поеме дъх. Изобщо не се чувстваше подготвена. Тези бедни, нищо неподозиращи хора в Калифорния бяха позвънили в Центъра, като се надяваха да им изпратят експерт епидемиолог, а вместо това щяха да получат нея, Мариса Блументал. С всичките й 152 сантиметра. Тя се върна в салона за хранене да се извини и да си вземе довиждане с останалите.