— Помислих си, че мога да намеря някой пуловер — каза тя.
Ралф я гледаше с любопитство. Все пак къщата беше доста топла. Пък и беше юни.
— Ще включа отоплението в кухнята — каза той и я поведе отново към стола й. После протегна дясната си ръка: — Изпий това — и пусна една капсула в дланта на Мариса. Беше двуцветна — в червено и слонова кост.
— Далмен? — попита тя. — Мислех, че ми носиш успокоително.
— Това ще те успокои и от него ще спиш добре.
Тя поклати глава и му върна капсулата:
— Предпочитам транквилант.
— Какво ще кажеш за валиум?
— Става.
Веднага щом го чу да се изкачва по стълбите, Мариса се втурна към входното антре. На мраморната масичка не се виждаха ключове. Тя отвори гардероба и бързо претърси джобовете на саката му. Нищо.
Върна се в кухнята точно преди Ралф да слезе по задните стълби.
— Ето, вземи — каза той и пусна в ръката й една синя таблетка.
— Колко милиграма е?
— Десет.
— Не мислиш ли, че е доста?
— Толкова си разстроена! По-малка доза няма да ти подейства. — Той й подаде чашата с вода.
Тя я пое и се престори, че пие таблетката, но вместо това я пусна в джоба на сакото си.
— А сега опитай отново да хапнеш — предложи Ралф.
Мариса се насили да яде, докато се опитваше да измисли как да избяга преди идването на Джаксън. Храната имаше отвратителен вкус и тя остави вилицата след няколко хапки.
— Още ли не си гладна?
Тя поклати глава.
— Ами да отидем тогава в дневната.
Мариса изпита облекчение, че се маха от миризмите на готвено, но в момента, в който седнаха, Ралф я накара да изпие един коктейл.
— Не мисля, че ми е възможно след валиума.
— Мъничко няма да ти навреди.
— Сигурен ли си, че не се опитваш да ме напиеш? — изгледа го Мариса и се засмя пресилено. — Може би ще е по-добре аз да смеся напитките?
— Нямам нищо против — съгласи се той и вдигна краката си на масичката за кафе. — Налей за мен скоч.
Мариса отиде право на бара и му наля четири пръста скоч. След това, като се увери, че не я гледа, извади таблетката валиум, разчупи я на две и пусна половинките в алкохола. За съжаление не се разтвориха. Тя извади парченцата, стри ги на каша с бутилката и ги изсипа обратно в чашата.
— Трябва ли ти помощ? — извика Ралф.
— Не. — Мариса си наля малко бренди и отиде при него с двете чаши. — Ето, вземи.
Ралф пое питието си и се отпусна на дивана. Мариса седна до него, като не преставаше да си блъска главата над въпроса къде може да е оставил ключовете си за колата. Запита се дали щеше да й отговори, ако го попиташе директно, но прецени, че рискът е прекалено голям. Ако я заподозреше, че знае за него, можеше да я задържи насила. А така все пак имаше шанс, ако откриеше проклетите ключове.
Хрумна й ужасяваща мисъл: може да ги бе пуснал в джоба на панталоните си. Колкото и да й бе неприятно, тя се застави да се притисне към него и опря ръка предизвикателно в бедрото му. Усети ключовете през тънкия габардин. Така… А сега как да ги извади оттам?
Стисна зъби и наведе лице към неговото, окуражавайки го да я целуне. Когато ръцете му обхванаха талията й, тя провря пръсти в джоба му. Едва дишайки, напипа края на металния пръстен и го дръпна. Ключовете леко издрънчаха и тя започна да го целува пламенно. Усетила готовността му, реши, че сега е моментът да се възползва. Моля те, господи, моля те, господи, повтаряше си наум тя, докато ги издърпа и ги пусна в собствения си джоб.
Ралф очевидно бе забравил за идването на Джаксън или пък бе решил, че сексът с Мариса е по-сигурният начин да я задържи. Във всеки случай бе време да го спре.
— Скъпи — измърка тя. — Не ми е приятно да ти го кажа, но тази таблетка ме хвана. Мисля, че е време да отида да спя.
— Остани тук. Аз ще те държа.
— Иска ми се, но после ще трябва да ме носиш по стълбите. — Тя се освободи от прегръдката му и той грижовно я поведе към спалнята за гости на втория етаж.
— Не искаш ли да остана при теб? — прошепна той в ухото й.
— Съжалявам, Ралф. Усещам, че заспивам. — Тя се насили да се усмихне. — Винаги можем да продължим, когато валиумът престане да действа. — Сякаш да предотврати по-нататъшните разговори, тя се отпусна в леглото направо с дрехите.
— Не искаш ли да облечеш пижама?