— Не, не, едва държа очите си отворени.
— Добре, обади ми се, ако ти е нужно нещо. Ще съм на долния етаж.
В момента, в който той затвори вратата, тя се изправи и отиде на пръсти до вратата, вслушвайки се в заглъхващите му стъпки. След това се приближи до прозореца и го отвори. Балконът отвън беше както си го спомняше. Колкото се може по-тихо тя излезе в топлата пролетна нощ. Над нея бе обърнатата надолу купа на небето, осеяно със звезди. Дърветата приличаха на тъмни силуети. Не подухваше никакъв вятър. Някъде в далечината излая куче. Миг след това Мариса чу кола.
Тя бързо огледа позицията си. Намираше се на почти пет метра над асфалтовата алея. Нямаше как да скочи. Балконът бе ограден с ниски перила, които го отделяха от наклонения покрив на верандата. Отляво покривът на верандата граничеше с кулата, а отдясно заобикаляше зад ъгъла на сградата.
Мариса прекрачи перилата и запристъпва към ъгъла. Покривът на верандата завършваше шест метра по-нататък. Противопожарните стълби се спускаха от третия етаж, но не можеше да стигне до тях. Тя се обърна и потърси с поглед балкона. Беше на половината път, когато колата, която преди малко бе чула, зави по алеята към къщата.
Мариса легна върху наклонения покрив. Знаеше, че всеки, който минава по алеята, ще я види, ако вдигне очи нагоре. Светлините на фаровете заиграха по дърветата, след това отминаха бързо към къщата, осветявайки я, преди колата да се закове пред входа. Тя чу да се отварят врати, както и няколко гласа. Не бяха възбудени; явно никой не я бе видял да пълзи по покрива. Ралф отключи вратата, казаха си нещо, след което гласовете изчезнаха във вътрешността на къщата.
Мариса изтича по покрива и прескочи отново през балконските перила. Върна се в гостната спалня и отвори вратата към коридора. Чу гласа на Ралф, макар да не можеше да различи думите. Колкото е възможно по-тихо, тя тръгна надолу по стъпалата.
Лампата от вестибюла не проникваше зад втората чупка на коридора и се наложи да се движи опипом. Мина покрай няколко тъмни спални, преди да завие зад последния ъгъл и да види светлината на кухненската лампа на долния етаж.
Стъпила на горната площадка на стълбището, тя се поколеба. Шумовете в старата къща я объркваха. Продължаваше да чува гласовете, но сега долови и шум от стъпки. Проблемът беше, че не можеше да определи откъде идват. В този момент видя една ръка върху перилата в основата на стълбите.
Мариса промени посоката и се върна по стъпалата нагоре, поемайки към третия етаж. Едно от стъпалата изскърца под краката й и тя се поколеба; сърцето й се разтупка, когато чу човека отдолу да се приближава неумолимо. Стъпките стигнаха до втория етаж и завиха по коридора към фасадата на къщата и тя си отдъхна.
Продължи да върви нагоре, примигвайки при всеки звук. Вратата към апартамента на прислужниците най-горе беше затворена, но не и заключена.
Бързо влезе в тъмната дневна, след това — в спалнята, която според нея трябваше да гледа към стъпалата за противопожарния изход.
Стигна до прозореца и се прехвърли навън, след което стъпи на несигурната метална решетка. Събра смелост и се изправи; тръгна колебливо надолу, по една крачка. Когато се изравни с втория етаж, чу възбудени гласове вътре и шум от отваряне и затваряне на врати. В доскоро тъмните стаи бяха включени всички крушки. Явно бяха осъзнали, че е избягала.
Като се насилваше да бърза, Мариса зави по платформата на втория етаж, но бе спряна от нещо метално. Опипа предпазливо с ръце и разбра, че последното рамо на стълбата е измъкнато, очевидно с цел да предпазва къщата от взломаджии. Тя отчаяно се опитваше да измисли как да слезе до долу. Нямаше никакъв механизъм за спускане. В този момент забеляза зад себе си голяма противотежест.
Предпазливо сложи крак на първото стъпало. Чу се силно изскърцване на метал. Знаейки, че няма избор, Мариса се отпусна с цялата си тежест на стъпалото. С късащ нервите трясък стълбата се удари в земята и тя затича по нея.
Когато краката й докоснаха тревата, тя се втурна към гаража, размахвайки бясно ръце. Нямаше начин мъжете в къщата да не са чули сгромолясването на стълбата на противопожарния изход. Всеки момент щяха да излязат да я потърсят.
Тя изтича до страничната врата на гаража, като се молеше да не е заключена. Не беше. Когато влетя вътре, чу задната врата на къщата да се отваря. Отчаяно се дръпна в тъмнината на вътрешността и затвори след себе си. Обърна се и тръгна напред, натъквайки се почти мигновено на седана на Ралф. Напипа вратата на колата, отвори я и се плъзна на седалката зад волана. Забави се малко, докато вкара ключа в стартера, и запали. На таблото светнаха няколко индикатора, но колата не помръдна. Тогава си спомни как Ралф обясняваше, че трябва да се изчака оранжевата лампичка да изгасне, защото двигателят е дизелов. Изключи, след което отново запали, завъртайки ключа наполовина. Оранжевата лампичка светна и Мариса зачака. Чу някой да вдига гаражната врата и като обезумяла натисна бутона, заключвайки всичките четири врати на автомобила.