— Сигурно двамата с д-р Хеберлинг щяха да бъдат линчувани, ако имаше такава възможност — добави д-р Факри.
— Предполагам, че Ралф също е бил осъден — произнесе бавно Мариса. Все още се опитваше да си обясни как този човек, за когото смяташе, че я защитава, се беше опитал да я убие.
— Той бе един от първите, които се съгласиха да сътрудничат на обвинението. Ще го пуснат за известно време, но се съмнявам, че ще е за дълго. Освен връзката му с ЛСД, той е пряко свързан с нападенията над теб.
— Знам — въздъхна Мариса. — Значи всичко наистина свърши.
— Благодарение на настойчивостта ти — усмихна се Дубчек. — И епидемията в Ню Йорк вече е под контрол.
— Слава богу.
— Кога ще се върнеш в Центъра? — попита той. — Вече сме ти уредили пропуск за секретната лаборатория. — Този път усмивката му беше широка.
Мариса се изчерви.
— Още не съм решила. Всъщност, обмислям дали да не се върна към педиатрията.
— Обратно в Бостън? — Лицето на Дубчек посърна.
— Ще бъде загуба за нашата сфера — намеси се д-р Факри. — Вие станахте международен герой в областта на епидемиологията.
— Ще си помисля още малко — обеща Мариса. — Но дори да започна работа като педиатър, ще остана в Атланта. — Замълча за малко, после добави: — Имам обаче една молба.
— Ако мога да помогна… — каза д-р Факри.
Тя поклати глава.
— За това може да помогне само Сирил. Независимо дали ще отида в педиатрията, или не, надявам се отново да ме покани на вечеря.
Дубчек се засмя на обърканото изражение на Факри, наведе се и притисна Мариса към себе си.