— Е, значи ще го направи сега. Тук при нас има почти петстотин случая на хепатит B, така че сама разбирате защо не мога да дойда веднага.
— Разбира се.
— Късмет — пожела й д-р Кокс. — Между другото, откога работите в Националния Епидемиологичен Център?
— От не много отдавна — призна тя.
Настъпи кратка пауза.
— Ами, дръжте ме в течение — завърши д-р Кокс.
Мариса подаде слушалката отново на д-р Наварес и той я сложи на вилката.
— А сега да ви въведа в курса на събитията — каза той, преминавайки към стандартния монотонен говор на лекарите, когато извади няколко картона от джоба си. — Имаме седем недиагностицирани, но очевидно тежки случая — фибрилни заболявания, характеризиращи се със слабост и мултисистемни усложнения. Първият пациент, който се наложи да бъде хоспитализиран, е един от основателите на клиниката, самият д-р Рихтер. Следващият — жена от отдела за медицински архив. — Д-р Наварес започна да подрежда картоните на масата. Всеки се отнасяше за отделен пациент.
Като отвори дискретно куфарчето си така, че д-р Наварес да не види какво има в него, Мариса извади бележник и молив. Умът й препускаше назад, към курсовете, които наскоро бе завършила, и тя си напомни, че първото, което трябва да направи, е да разбие информацията в разбираеми категории. Първо заболяването: наистина ли беше нещо ново? Съществуваше ли реален проблем? Явно, че беше въпрос на прости сметки и елементарна статистика. Мариса знаеше, че трябва да определи характера на болестта, дори и ако не е в състояние да даде точна диагноза. Следващата стъпка беше да изолира факторите, определящи възприемчивостта за заболяването на жертвите, също както и възраст, пол, общо здравословно състояние, хранителни навици и обстоятелствата, в които всеки от пациентите е развил първоначалните симптоми, за да разбере какви общи елементи съществуват. После идваше въпросът за предаването на болестта, което можеше да отведе до агента на заразата. И най-сетне гостоприемникът или източникът трябваше да бъде унищожен. Звучеше толкова лесно, но Мариса знаеше, че ще е трудно, дори за толкова опитен човек като Дубчек.
Избърса влажната си ръка в полата и взе отново молива.
— Така — каза тя, забола очи в празния лист. — Тъй като диагноза не е била поставена, какво се предполага, че може да е?
— Всичко.
— Грип? — Надяваше се да не е прозвучало прекалено наивно.
— Не е вероятно — отвърна д-р Наварес. — Пациентите имат респираторни симптоми, но те не са преобладаващи. Освен това серологичното изследване се оказва отрицателно за грипен вирус при всичките седем души. Не знаем какво е, но не е грип.
— Някакви идеи?
— Предимно негативни. Всичко, което тествахме, даде отрицателни резултати: кръвни култури, урина, храчки, изпражнения, дори течности от главния мозък. Мислехме, че става въпрос за малария и всъщност ги лекувахме за малария, макар кръвните намазки да бяха отрицателни за паразитите. Приложихме дори лечение за тиф с тетрациклин или хлорамфеникол, въпреки отрицателните култури. Но, точно както и с антималаричните, нямаше никакъв ефект. Всички пациенти се влошават без значение какво правим.
— Сигурно имате някакви диференцирани диагнози? — каза Мариса.
— Разбира се — отвърна д-р Наварес. — Проведохме няколко консултации за инфекциозни заболявания. Общото мнение е, че проблемът е вирусен, макар лептоспирозата все още да е слаб съперник. — Д-р Наварес прегледа картоните и вдигна един. — Ето ги настоящите диференцирани диагнози: лептоспироза, както споменах; жълта треска; денга2; мононуклеоза; или, просто за да обхванем основните, някоя друга ентеровирусна, арбовирусна или аденовирусна инфекция. Не е нужно да казвам, че в диагностицирането сме напреднали толкова, колкото и в областта на терапията.
— От колко време е хоспитализиран д-р Рихтер? — попита Мариса.
— Днес е петият му ден. Мисля, че трябва да видите пациентите, за да добиете представа за онова, с което си имаме работа. — Д-р Наварес се изправи, без да изчака отговора й.
Тя установи, че трябва да подтичва, за да успява да се движи успоредно с него. Минаха през въртяща се врата и влязоха в болничното крило. Макар и разтревожена в момента, Мариса се впечатли от луксозните килими и почти хотелската мебелировка.
Качиха се в асансьора двамата с д-р Наварес, който я представи на един анестезиолог. Мариса отвърна на поздрава му, но мислите й бяха другаде. Беше сигурна, че „виждането“ на пациентите в този момент нямаше да доведе до нищо друго, освен да я накара да се чувства „на показ“. Такова нещо не й се бе случвало, докато караше уводния курс в Атланта. Внезапно си помисли, че проблемът е голям. А какво можеше да каже тя?
2
Денга е инфекция, причинена от вируса денга, който се предава от комари. Позната също и като „трошаща костите“ треска (на англ.: bonebreak fever), тъй като причинява толкова силна болка, че човек има усещането, че костите му се трошат. — Б.р.