— Току-що пристигна още един случай — каза Мариса. — Един от лаборантите в клиниката.
— Вземи проби и от него. Звучи ми изключително сериозно. Увери се, че пациентите са напълно изолирани и кажи на всички замесени да не правят никакви изследвания, докато не дойда.
— Разбрах. Ти лично ли ще дойдеш?
— Моли се да съм аз — каза Дубчек. — Може да се окаже критична ситуация в национален мащаб. Но ще отнеме известно време за подготовка на мобилната лаборатория „Викърс“. Междувременно постави случаите под карантина, опитай се да влезеш във връзка с хората, спонсорирали онази офталмоложка конференция в Африка и провери дали някой от останалите лекари не се е разболял. И още нещо: не казвай нищо пред пресата. С цялата тази паника около СПИН не мисля, че публиката може да се справи със заплахата от друга фатална вирусна болест. Може да създаде паника. И, Мариса, искам да облечеш предпазен скафандър, включително да си сложиш очила, когато преглеждаш пациентите. В патологията със сигурност имат, ако никъде другаде няма. Ще се опитам да дойда колкото се може по-бързо.
Мариса затвори и усети, че я пронизва тревога. Запита се дали вече не е била изложена на риска от вируса. После пък се разтревожи, че е говорила с Кларънс Хернс от „Таймс“. Е, стореното — сторено. Радваше се, че Дубчек ще дойде. Знаеше, че проблемът е над възможностите й още веднага, след като бе пристигнала в Лос Анджелис.
Тя помоли една от сестрите да й даде спринцовките за вземане на кръв от пациентите. Трябваха й вакуумирани контейнери с антикоагуланти, пластмасови чанти и натриев хипохлорит за обеззаразяване на външната страна на чантите. Нуждаеше се и от контейнери за урината и за секретите от гърлото. Обади се в лабораторията по микробиология и помоли да й ги изпратят заедно с контейнери за транспортиране и сух лед. Когато д-р Наварес се обади, му обясни какво е казал д-р Дубчек за пълната изолация и че е наредил да се прекратят всякакви изследвания до идването му. Спомена също, че е по-добре двамата заедно да поговорят с хората за ограничаване на всякакви контакти на персонала с външни лица. Д-р Наварес се съгласи, шокиран от предположението, че може да става дума за вирусна хеморагична треска.
Следвайки съвета на Дубчек, Мариса се снабди със „скафандър“ от патологията. Никога не й бе хрумвало, че може да пипне болест през очите, но знаеше, че тяхната повърхност е слузеста мембрана и по тази причина — податлива на вирусна атака, така както и лигавицата на носа. Напълно екипирана, тя отиде в кабината на Рихтер и се приготви да взема проби.
Преди да започне, изследва кожата му за обриви. Ръцете му бяха чисти, но върху дясното бедро имаше любопитен зачервен участък с големината на петстотинкова монета. Повдигайки болничния му халат, Мариса забеляза ситен, но отчетлив макулопопуларен изрив, който покриваше по-голямата част от торса му. Беше впечатлена, че Дубчек го е очаквал.
Първо взе кръвната проба, след това напълни контейнера за урина от катетърната торбичка. След като всичко бе запечатано, изми контейнерите от външната страна с натриев хипохлорит и ги сложи във втора чанта. После обля чантата отвън с дезинфектант и едва тогава излезе от стаята.
С втория пациент, Хелън Таунсенд, Мариса процедира по същия начин. Жената също имаше слаб обрив, но не и червен кръг върху бедрото или някъде другаде. Изглеждаше не чак толкова зле, колкото Рихтер, но като цяло всички се чувстваха зле и не можеха да отговарят на въпросите й. Само Алан Мойър успя да събере достатъчно сили, за да възрази. Първоначално не позволи на Мариса да му вземе кръв, докато не му каже каква е диагнозата му. Беше ужасен. Когато му каза истината — че не знае от какво е болен и че точно затова се нуждае от пробите, мъжът най-сетне отстъпи.
Колкото до маймуната, Мариса не успя да вземе кръв. Човекът, който се грижеше за нея, не беше идвал целия ден. Маймуната изглеждаше здрава, но не и дружелюбна.
След като подготви пратката и се увери, че всичко е добре затворено и че няма опасност въглеродният диоксид от сухия лед да проникне в пробите, тя лично се отправи към аерогарата, за да ги изпрати в Атланта.
Когато се върна, Мариса реши да отиде в малката библиотека на клиниката. Бързо прегледа заглавията за треска Ласа, както и за вирусите Марбург и Ебола. Вече напълно разбираше вълнението на Дубчек. Това бяха най-смъртоносните вируси, познати изобщо.
На петия етаж всичките осем пациенти бяха изолирани в отделно крило. Установи, че картоните на амбулаторните пациенти, които бе поръчала, са пристигнали, и седна да ги прегледа.