— А Хелън Таунсенд? — попита Мариса.
— Тя също е по-зле. И също започна да кърви. — Той се отпусна тежко на стола.
Мариса се поколеба за минута и после се протегна към телефона. Набра Атланта, надявайки се, че Дубчек вече е тръгнал. За съжаление, не беше. В слушалката се чу гласът му.
— Нещата тук се влошават — докладва Мариса. — Двама от пациентите имат значителни хеморагични симптоми. Клинически прилича все повече на вирусна хеморагична треска и никой не знае какво да правим с тези хора.
— Малко може да се направи — каза Дубчек. — Може да опитат хепаринизация. И поддържаща терапия — това е. Едва при поставянето на точна диагноза можем да използваме хиперимунен серум, ако е подходящо. Иначе получихме пробите, които си изпратила, и Тад вече работи по тях.
— Кога идваш?
— Скоро — каза Дубчек. — Получихме и мобилната изолационна лаборатория.
Мариса изведнъж се събуди. Слава богу, никой не беше влизал в малката стаичка зад сестринския пункт. Тя погледна часовника си. Беше десет и петнайсет вечерта. Явно бе спала само пет-десет минути.
Тя се изправи и й причерня. Главата я болеше и тя усети, че гърлото й е възпалено. Помоли се горещо симптомите да са резултат от изтощение, а не началото на вирусна хеморагична треска.
Вечерта беше натоварена. В спешното пристигнаха още четири случая, всички с оплаквания от главоболие, висока температура и повръщане. Един вече имаше признаци за хеморагия. Всичките новопристигнали бяха членове на семействата на предишните жертви, което доказваше необходимостта от строга карантина. Вирусът вече беше в три поколения.
Осъзнавайки, че е на предела на силите си, Мариса реши да се върне в мотела. Тъкмо си тръгваше, когато сестрата на етажа й съобщи, че съпругата на д-р Рихтер е готова да разговаря с нея. Нямаше как да й откаже, затова се отправи към салона за посетители. Ана Рихтер, добре облечена, привлекателна жена към четиридесетте, се опита да възстанови всичко, с което се е занимавал съпругът й през последните седмици, но бе разтревожена както за него, така и за двете си малки деца. Тя обеща да напрегне паметта си и да подреди всичко в хронологичен ред, след което да предаде листа на следващия ден. Мариса я изпрати до БМВ-то на съпруга й. След това отиде до собствената си кола и се отправи към мотел „Тропик“, където се хвърли право в леглото.
3.
22 януари
Когато пристигна в клиниката на следващата сутрин, Мариса се изненада при вида на няколкото спрели на входа на болницата телевизионни микробуса с предавателни антени, издигащи се към утринното небе. Тя се опита да влезе през гаража, но бе спряна от един полицай и трябваше да покаже служебната си карта от Националния Епидемиологичен Център.
— Карантина — сви рамене полицаят; каза й да влезе в клиниката през главния вход на болницата, където бяха спрели телевизионните коли.
Тя се запита какво ли се е случило през шестте часа, които беше прекарала в мотелската стая. По коридора към конферентната зала се виеха кабелите на телевизионните станции, притичваха репортери, оператори си подвикваха; необичайното оживление, което цареше в главното фоайе, я изненада. Забеляза сред тълпата д-р Наварес и отиде да разбере какво става.
— Вашите хора са насрочили нова конференция — обясни той. Лицето му беше измъчено и небръснато — очевидно не беше лягал изобщо. Подаде й вестник: — „Нова СПИН епидемия“, гласеше заглавната страница. Статията беше илюстрирана със снимка на Мариса, направена от Кларънс Хернс.
— Д-р Дубчек смята, че подобно недоразумение е недопустимо — изгледа я д-р Наварес.
Тя въздъхна.
— Репортерът дойде при мен веднага след пристигането ми. Наистина не знаех какво да му кажа.
— Няма значение — потупа я успокоително д-р Наварес по рамото. — Д-р Рихтер почина през нощта и при новите четири случая няма как да бъде скрито от медиите.
— Кога пристигна д-р Дубчек? — попита Мариса, като си проправяше път между операторите, към конферентната зала.
— Малко след полунощ.
— А защо има полиция? — До вратата, която водеше към болницата, беше забелязала втори полицай.
— След като д-р Рихтер почина, пациентите започнаха да напускат болницата, докато щатският департамент по здравеопазване не разпореди цялата сграда да остане под карантина.