Мариса продължи към залата. Радваше се, че д-р Дубчек е пристигнал, но не можеше да си обясни защо не се е свързал с нея. Когато влезе в помещението, Дубчек тъкмо започваше да говори.
Справяше се добре. Хладнокръвното му, спокойно поведение веднага накара залата да притихне. Той се представи, след което представи останалите лекари от Центъра. Тук бяха д-р Марк Врийланд, началник-отдел Медицинска епидемиология; д-р Пиърс Абът, директор на отдел Вирусология; д-р Кларк Лейн, директор на Програмата за болнични инфекциозни болести; и д-р Пол Екенщайн, директор на Националния Епидемиологичен Център.
Дубчек продължи да омаловажава инцидента, като наблегна, че проблемът не може да мине за „нова СПИН епидемия“ и при най-силно въображение. Каза също, че калифорнийският щатски епидемиолог е поискал помощ от Националния Епидемиологичен Център, за да проучи няколко случая на неизследвано заболяване, за което се предполага, че има вирусен произход.
Като гледаше нетърпението на репортерите, бързащи да запечатат всяка негова дума, Мариса бе сигурна, че изобщо не се хващат на хладнокръвната му преценка. Идеята за нова, непозната и заплашителна вирусна болест беше гореща новина.
Дубчек продължи, обяснявайки, че има общо само шестнайсет случая и че според него проблемът е под контрол. Посочи д-р Лейн и обяви, че той ще наблюдава спазването на карантината, като добави, че опитът е доказал, че този вид болести могат да бъдат контролирани чрез стриктна болнична изолация.
При тези думи Кларънс Хернс скочи и попита:
— Възможно ли е д-р Рихтер да е пренесъл този вирус от конференцията в Африка?
— Още не знаем — отвърна Дубчек. — Възможно е, но е съмнително. Инкубационният период би бил прекалено дълъг, тъй като д-р Рихтер се е върнал от там преди цял месец. Инкубационният период при такъв вид заболявания е обикновено една седмица.
Последва го друг репортер:
— Щом инкубационният период за СПИН може да е пет години, как е възможно да говорите сега за срок, по-кратък от месец?
— Точно това е проблемът. — Търпението на Дубчек очевидно се изчерпваше. — Вирусът на СПИН е напълно различен от сегашния проблем. Важно е медиите да разбират ситуацията и да информират обществеността адекватно.
— Изолирахте ли новия вирус? — обади се друг репортер.
— Още не — призна Дубчек. — Но не очакваме да срещнем трудности. И пак повтарям: това не е вирусът на СПИН. Ще отнеме седмица или малко повече да отгледаме културата.
— Щом вирусът не е бил изолиран — продължи същият репортер, — как можете да твърдите, че е различен от вируса на СПИН?
Дубчек впери поглед в мъжа. Мариса можеше направо да усети чувството на безсилие, обхванало Дубчек. Той обаче произнесе спокойно:
— Годините опит са ни научили, че напълно различните клинични симптоми се причиняват от напълно различни микроорганизми. Това е всичко за днес, но ще продължим да ви информираме. Благодаря ви, че дойдохте в този ранен час.
Конферентната зала избухна — всеки репортер искаше да получи още отговори на въпросите си. Дубчек ги игнорира и заедно с останалите лекари излезе. Мариса се опита да си проправи път през тълпата, но не успя. Отвън униформеният полицай продължаваше да не допуска репортерите да влизат в болницата. След като показа пропуска си, тя най-сетне преодоля охраната и настигна Дубчек при асансьорите.
— Ето къде си била! — Тъмните му очи светнаха. Гласът му бе приятелски, когато я представи на останалите лекари от групата.
— Не знаех, че ще пристигнете толкова много хора — каза тя, докато се качваха в кабината.
— Нямахме голям избор — въздъхна д-р Лейн.
Д-р Абът кимна:
— Въпреки коментарите на Сирил преди малко, заразата е изключително сериозна. Избухване на африканска вирусна хеморагична треска в развитите страни е кошмар, с който живеем от първоначалната поява на болестта.
— Ако се докаже, че е африканска вирусна хеморагична треска — добави д-р Екенщайн.
— Убеден съм — намеси се д-р Врийланд. — Мисля, че маймуната ще се окаже виновникът.
— Не съм взела проби от маймуната — побърза да признае Мариса.
— Няма нищо — успокои я Дубчек. — Пожертвахме животното миналата нощ и изпратихме проби в Центъра. Парчета от черния дроб и далака са далеч по-добра алтернатива от кръв.