— Регистрира се под името Лиса Кендрик, но отговаря напълно на описанието — каза Джордж. — Тя е, ясно е.
— Или е невероятно опитна, или е невероятна късметлийка — произнесе Ал. — Трябва да я изолираме, като при това нямаме право на никакви грешки. Хеберлинг каза, че можело да прецака цялата сделка.
Те видяха как Мариса се качва в такси и колата поема на изток.
Въпреки трафика Джейк направи обратния завой и си проби път до позиция, в която го деляха само две коли от таксито на Мариса.
— Вижте, госпожице, все пак трябва да ми кажете къде искате да ви закарам. — Шофьорът на таксито я погледна в огледалото за обратно виждане.
Мариса се изви, като продължаваше да гледа входа на хотела. Никой не беше излязъл да я проследи. Тя погледна напред и каза на мъжа да завие по пряката. Още се опитваше да измисли безопасен начин за получаването на серума.
Шофьорът промърмори нещо под нос и зави вдясно. Мариса огледа входа на Пето авеню към „Плаза“. Имаше огромно количество коли и малкият паркинг пред хотела гъмжеше от хора. Двуколесни файтони таксита с конски впрягове, подредени по дължината на тротоара, търпеливо чакаха клиенти. Виждаха се дори няколко полицаи с блестящи синьо-черни каски. Тя се почувства по-спокойно. Нямаше начин някой да я изненада в такава обстановка.
Когато се върнаха по Петдесет и девета улица, Мариса помоли шофьора да спре на „Плаза“ и той зачака клиентката му да слезе.
— Госпожице, мисля…
— Ще се забавя само миг — увери го тя.
— Тук има много таксита — посочи с ръка той. — Защо не хванете друго?
— Ще ви платя пет долара отгоре — подчерта тя, — и ви обещавам, че няма да се бавя. — След което му отправи най-широката усмивка, на която бе способна в момента.
Мъжът сви рамене. Петте долара и усмивката изглежда стопиха възраженията му. Той приближи колата към сградата. Портиерът отвори вратата и Мариса излезе.
Беше изключително нервна, очаквайки всеки миг най-лошото. Видя как шофьорът се отдалечи на десетина метра от входа и влезе.
Както предполагаше, богато украсеното фоайе бе пълно с хора. Без да се колебае, тя се отправи към витрината с бижута и се престори на погълната от моделите. Сканирайки отражението в стъклото, тя огледа района за евентуален преследвач. Изглежда никой не я следеше.
Отново пресече фоайето, приближи се към будката на портиера и зачака. Сърцето й туптеше бясно.
— Бихте ли представили документите си? — помоли мъжът, когато тя поиска пратката.
Смутена за миг, Мариса каза, че не ги носи със себе си.
— Тогава ключът на стаята ви ще е достатъчен — опита се да помогне служителят.
— Но аз още не съм се регистрирала.
Той се усмихна.
— Защо тогава не се регистрирате, а после да си получите пратката? Надявам се, че разбирате. Все пак носим отговорност.
— Разбира се. — Увереността й вече я напускаше. Явно не беше обмислила нещата достатъчно внимателно, както би трябвало. Оценявайки малкия шанс, тя тръгна към рецепцията.
Нещата отново се усложниха, когато каза, че не иска да използва кредитна карта. Чиновникът я накара да отиде при касиера и да остави солиден депозит, преди да е получила ключовете за стаята. Най-сетне, въоръжена с ключ, тя получи пратката си.
Излезе бързо, но на входа се поколеба, присвила очи на силната обедна светлина. Таксито й продължаваше да я чака там, където го бе оставила. Портиерът я попита дали иска транспорт, но тя се усмихна и поклати глава отрицателно.
Огледа Петдесет и девета улица в двете посоки. Трафикът се беше увеличил. По тротоара бързаха стотици хора, сякаш закъсняваха за важна среща. Ярко слънце и целеустремена суетня. Мариса въздъхна, мина бързешком по няколкото стъпала надолу и изтича към нейното такси.
Стигайки до него, хвана дръжката на задната врата и хвърли още един кос поглед към входа на „Плаза“. Никой не я следваше. Страховете й за Тад бяха неоснователни.
Тъкмо се канеше да се пъхне на седалката, когато видя насоченото към себе си дуло на пистолет в ръката на русокос мъж, почти лежащ на задната седалка. Мъжът заговори, но тя не му даде време. Завъртя се и затръшна вратата. Пистолетът изпука със странен съсък. Беше някакво усъвършенствано пневматично оръжие. Стъклото на таксито потрепери, но тя не се обърна да види. Отдалечи се и хукна, така, както никога преди в живота си. С ъгълчето на окото си забеляза, че шофьорът на таксито изскочи и се затича в противоположна на нейната посока. Следващия път, когато погледна през рамото си, видя русият да се отправя към нея, като си пробиваше път през тълпата.