Тротоарът беше пълен с хора, куфари, колички за багаж, детски колички и кучета. Русият бе прибрал в джоба пистолета си, но Мариса вече не бе сигурна, че тълпата й осигурява такава защита, на каквато се надяваше. Дали някой беше забелязал мекото изсъскване на пневматичния пистолет? Ако паднеше на земята, нападателят й щеше да избяга, още преди някой да е осъзнал, че е била простреляна.
Хората се развикаха, когато тя ги изблъска, но това не я спря. Объркването, което причини, забави русия, но не много. Вече я настигаше.
Тя изтича към източната алея на „Плаза“, като избягваше такситата и лимузините, и стигна до малкия парк с централен фонтан. Изобщо не беше наясно накъде да тръгне и я обхвана паника. Точно в този момент забеляза оседлания полицейски кон. Беше вързан хлабаво към телената ограда, която ограждаше малкия участък трева в парка. Мариса се втурна към коня и се огледа отчаяно за полицая. Знаеше, че трябва да е тук някъде, но разполагаше със съвсем малко време. Чу стъпките на русия мъж след себе си по тротоара и се поколеба. Беше стигнал до алеята, разделяща парка от сградата на хотела.
Мариса се приближи към коня, взе поводите и се наведе бързо под него, когато животното нервно тръсна главата си. Тя се обърна и видя, че мъжът е вече на улицата, заобикаляше една лимузина.
Очите й обходиха трескаво малкия парк. Имаше много хора, много от тях гледаха в нейна посока, но не се виждаше никакъв полицай. Тя се престраши, изправи се и затича през парка. Нямаше начин да се скрие. Преследвачът й бе прекалено близко.
Докато заобикаляше фонтана, можеше да чуе дишането му. Тя отново зави, блъсвайки се в потока от пешеходци, които започнаха да й подвикват обидни фрази.
Излезе на по-свободно и си помисли, че може би се е отървала, но осъзна, че е в центъра на кръг от няколкостотин души. Трима мускулести афроамериканци танцуваха брейк под звуците на рап. Отчаяните очи на Мариса срещнаха очите на младежите. Видя в тях само гняв: бе прекъснала забавлението им.
Преди някой да е помръднал, русият мъж се озова в кръга, залитайки. Понечи да вдигне газовия си пистолет, но не стигна далеч в опита си. С опитен ритник един от разгневените танцьори изпрати оръжието по ниска дъга сред тълпата. Хората започнаха да се отдръпват, когато преследвачът на Мариса се завъртя и ритна с все сила момчето. Чернокожият посрещна удара с ръка и се строполи на земята.
Трима от приятелите му, които гледаха отстрани, се втурнаха след русия.
Мариса не чака. Смеси се с тълпата, която се бе отдръпнала от шумната разпра. Повечето от хората пресякоха Пето авеню, същото направи и тя. Когато стъпи на Петдесет и девета улица, спря друго такси и каза на шофьора да я откара в клиника Розенберг. Обърна се и когато видя през стъклото, че полицаят с коня се е върнал, се изпълни с надежда, че може би ще хванат и задържат за няколко седмици русия й нападател.
Погледът към входа на „Плаза“ не показа по-голямо от обичайното движение. Тя се отпусна назад и затвори очи. Внезапно я изпълни гняв към всички, включително към Тад. Сега вече бе почти сигурна, че точно той е съобщил на преследвача й нейното местоположение. Дори серумът, който й бе създал толкова неприятности, бе неизползваем. При сегашните й подозрения не смееше да рискува и да се ваксинира с него.
За миг се запита дали да не се откаже от посещението си в клиника Розенберг, но желанието й да докаже, поне на себе си, че заразяването с Ебола е било умишлено, спечели. Трябваше да е сигурна. Освен това след последното нападение никой нямаше да я очаква.
Тя каза на таксито да спре малко настрани от клиниката и взе останалия път пеша. Определено не бе трудно да открие мястото. Беше луксозна, поддържана сграда, която заемаше огромна площ. Отпред бяха паркирани един телевизионен ван и няколко полицейски коли. На гранитните стълби се бяха отпуснали няколко служители. Наложи се Мариса да покаже служебната си карта и да докаже, че работи в Националния Епидемиологичен Център, за да я пуснат вътре.
Фоайето беше в пълен хаос, вътре кипеше от народ. Докато си проправяше път сред тълпата, решителността й взе да намалява. Страхът, който изпитваше в таксито намаля, заменен от стария страх да не се зарази с Ебола. Освен това оживлението й, че се е изплъзнала от преследването, избледня. На мястото му се изправи реалността, че може да е хваната в опасна мрежа от заговор и интриги. Тя спря и закова поглед във входа. За миг се почуди дали да не си тръгне, но реши, че трябва да е сигурна. Трябваше да се освободи от всичките си съмнения, преди да започне да обвинява когото и да било.