Когато асансьорът потегли отново, тя се обърна и попита белокосия лаборант къде се намира закусвалнята. Той й каза да завие надясно, след като слезе, и да върви по посока на главния коридор.
Мариса излезе от асансьора и се насочи натам. Скоро до носа й достигна миризма на храна и тя продължи, следвайки обонянието си.
Реши, че е прекалено опасно да рискува и да използва централния вход на клиниката. Дубчек може вече да се бе обадил на полицаите да я спрат. Вместо това тя влезе забързано в закусвалнята, претъпкана в момента с обядващи. Тръгна директно към кухнята. Хората от персонала я изгледаха въпросително, но никой не я спря и не я попита нищо. Както си бе представяла, имаше товарна рампа и тя излезе точно на нея, заобикаляйки камион за доставка на мляко, който тъкмо разтоварваше.
Мариса скочи долу и бързо закрачи към Медисън авеню. След като бе изминала половината път на север до следващата пресечка, тя зави на изток по тиха улица, покрай която се редяха дървета. Имаше няколко пешеходци, което й вдъхна увереност, че няма да се загуби. Когато излезе на Парк авеню, махна на едно такси.
За да е сигурна, че никой не я следи, слезе на Блумингдейл, мина пред магазина до Трето авеню и спря второ такси. По пътя към „Есекс хаус“ беше убедена, че е в безопасност, поне за момента.
Пред вратата на хотелската си стая, на която още висеше табелката „Моля, не безпокойте!“, тя се поколеба. Макар никой да не знаеше, че се е регистрирала под фалшиво име, споменът за Чикаго я преследваше. Отвори вратата предпазливо и огледа помещението, преди да влезе вътре. След това остави вратата отворена, подпря я с един стол и отново сканира стаята. Провери под леглата, в гардероба и в банята. Всичко изглеждаше така, както го беше оставила. Успокоена, тя затвори и заключи, като използва всички налични резета и вериги за врата.
15.
23 май — продължение
Мариса седна пред обилната порция плодове, които бе поръчала по румсървис за закуска тази сутрин и си обели ябълка с острия нож. Сега, когато подозренията й се потвърждаваха, не знаеше какво е следващото, което трябва да направи. Единственото, което можеше да измисли, е да отиде при адвоката на Ралф и да му каже какво знае: че малка група лекари от консервативната партия са внесли Ебола в частни клиники, за да разрушат системата на предплатеното медицинско здравеопазване. Би могла да предаде оскъдните факти, с които разполагаше, и да го остави той да се тревожи за останалата част от доказателството. Може би щеше да й предложи безопасно място, където да се скрие, докато нещата се изяснят.
Тя остави ябълката и се пресегна за телефона. Решението, което взе, я накара да се почувства много по-добре. Позвъни на служебния номер на Ралф и се зарадва, когато той вдигна веднага.
— Специално предупредих секретарката си — обясни той. — В случай че не знаеш, тревожа се за теб.
— Много си мил. — Мариса беше трогната от неговата съпричастност и това разклати контрола, който бе наложила над емоциите си. За секунда се почувства като дете, което успява да сдържа сълзите си, до момента, в който майка му не види, че се е наранило.
— Днес ли се прибираш вкъщи?
— Зависи — отвърна Мариса, като прехапа устните си и си пое дълбоко дъх. — Смяташ ли, че мога да разговарям с онзи адвокат днес? — Гласът й се поколеба.
— Не. Тази сутрин му звънях в офиса. Казаха ми, че е излязъл извън града, но очакват да се прибере утре.
— Лошо. — Гласът й потрепери.
— Мариса, добре ли си?
— Била съм и по-добре — призна тя. — Случи ми се нещо ужасно.
— Какво?
— Сега не мога да говоря. — Знаеше, че ако започне да обяснява, ще избухне в сълзи.
— Слушай — каза Ралф, — искам да се прибереш незабавно. Не искам да ходиш първо в Ню Йорк. Да не си се натъкнала отново на Дубчек?
— По-лошо.
— Е, това ще се уреди. Хвани следващия полет. Ще дойда да те посрещна на летището.
Идеята беше доста блазнеща и тя почти бе готова да се съгласи, когато на вратата се почука. Мариса замръзна.
— Мариса, там ли си?
— Само минутка — произнесе тя в слушалката. — Има някой на вратата. Не затваряй телефона.
Остави слушалката на нощното шкафче и несигурно се приближи към вратата.