Мариса огледа сградата, застанала на отсрещната страна на улицата. Трудно можеше да мине за болница и за миг тя се поколеба дали трябва да посети д-р Краузе. Но настанена този следобед в нова, безопасна стая в „Есекс хаус“, тя бе позвънила на няколко места и бе научила за него, че е прочут интернист. Не можеше да си представи, че е способен да й навреди пряко. Може би чрез организация като Лекарски съюз за действие, но не и с голи ръце.
Тя пресече улицата и изкачи стъпалата. Хвърли един последен поглед към двата края на улицата и позвъни на вратата. Зад решетката имаше тежка дървена врата, украсена в средата с релефно изваян кръст.
Почака една минута и позвъни отново. Изведнъж една лампа светна и я заслепи, и тя не можа да види кой отваря вратата.
— Да? — произнесе женски глас.
— Бих искала да разговарям с д-р Краузе. — Мариса се опитваше да звучи авторитетно.
— Имате ли уговорен час?
— Не — призна тя. — Но кажете на доктора, че идвам по спешна работа във връзка с Лекарския съюз за действие. Мисля, че ще пожелае да ме приеме.
Тя чу вратата да се затваря. След няколко минути се отвори отново.
— Докторът ще ви приеме. — При отварянето на желязната решетка се чу болезненият звук на панти, които отдавна плачеха да бъдат смазани.
Мариса влезе и изпита облекчение, че не е изложена на показ. Видя жената, облечена в черна униформа на прислужница, да затваря и да тръгва към нея.
— Ако обичате, последвайте ме.
Минаха през облицовано в мрамор и с тежки полилеи на тавана преддверие и продължиха по къс коридор до покрита с ламперия библиотека.
— Почакайте тук, ако обичате — каза жената, — докторът ще дойде след малко.
Мариса огледа стаята, красиво обзаведена с антики. На трите стени имаше рафтове с книги.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате — произнесе сърдечен глас.
Тя се обърна и видя д-р Краузе. Имаше месесто лице с дълбоки бръчки. Когато й направи знак да седне, забеляза, че дланите му са необикновено големи и квадратни. Двамата седнаха и тя го огледа по-внимателно. Очите му бяха очи на интелигентен, отзивчив човек и й напомняха с нещо професора й по вътрешна медицина. Изненада я това, че подобен човек може да има нещо общо с организация като Лекарски съюз за действие.
— Съжалявам, че ви безпокоя в толкова късен час — започна тя.
— Няма проблем — увери я д-р Краузе. — Четях в момента. Какво мога да направя за вас?
Тя се наведе напред, за да вижда по-добре лицето му.
— Казвам се Мариса Блументал.
Настъпи пауза, той я чакаше да продължи. Изражението му не се промени. Или беше добър актьор, или името й не му беше познато.
— Правя разследване за Националния Епидемиологичен Център — добави тя.
Очите му се присвиха като на котка.
— Прислужницата ми каза, че сте тук по работа, свързана с Лекарския съюз за действие — произнесе той и радушността почти изчезна от гласа му.
— Така е — кимна Мариса. — Може би трябва да ви попитам дали знаете: има ли нещо в дейността на този съюз, което би разтревожило Националния Център?
Този път челюстта му видимо се стегна. Той си пое дълбоко дъх, понечи да каже нещо, но после промени мнението си. Мариса чакаше, сякаш имаше всичкото време на света.
Най-накрая д-р Краузе прочисти гърлото си:
— Лекарският съюз за действие се опитва да спаси американската медицина от икономическите сили, които се опитват да я разрушат. Това беше целта му от самото начало.
— Благородна цел — съгласи се Мариса. — Но по какъв начин Лекарският съюз за действие възнамерява да осъществи тази мисия?
— Като възвърне отговорността и разумните закони — каза д-р Краузе. Той се изправи, вероятно за да избегне погледа на Мариса. — Лекарският съюз за действие предоставя възможност на обществено значими личности, изповядващи по-консервативни принципи, да упражнят известно влияние. И това е въпрос на време; медицинската професия е като отдалечаващ се влак. — Той се приближи до камината и лицето му попадна в сянка.
— За съжаление, изглежда Лекарският съюз за действие прави много повече от това да спонсорира законодатели — обади се Мариса. — Точно това безпокои Епидемиологичния Център.