— Какво ме зяпаш? — сопна се Ал.
Джейк не каза нищо, само се надяваше, че от току-що случилото се Джордж ще си извади поука, че трябва да мълчи.
Почти бяха минали моста, когато разговорът се възобнови.
— Мисля, че трябва да вземем друга кола — каза Ал. Гласът му беше спокоен, сякаш нищо не се беше случило. — В случай че възникне проблем и се наложи да се разделим. После отиваме в Многопрофилната. Колкото по-скоро спипаме Тийман, толкова по-добре.
Сега, когато имаше достатъчно време и се чувстваше сигурна, че може да разпознае д-р Тийман, след като веднъж го е видяла, Мариса излезе от операционната. Върна се в съблекалнята и се преоблече. Искаше да е сигурна, че може да си тръгне веднага след разговора с Тийман. Откри едно свободно място до прозореца в чакалнята и се разположи. Няколко души й се усмихнаха, но никой не заговори.
Мина половин час, преди д-р Тийман да се появи — влезе в стаята със същата лекота и грация, която бе демонстрирал при работата си в операционната и отиде до автомата за кафе.
Мариса се приближи към него. Късите ръкави на лекарската му престилка разкриваха красивия кафяв цвят на кожата му и тренираните мускули на ръцете.
— Аз съм д-р Мариса Блументал — представи се тя, като следеше лицето му за реакция.
Той имаше широко мъжествено лице с добре поддържани мустаци и тъжни очи, сякаш видели в живота повече, отколкото би искал. Той погледна към нея с усмивка. От изражението му беше очевидно, че няма представа коя е.
— Може ли да поговорим насаме? — попита тя.
Тийман погледна асистента си, който тъкмо се приближаваше.
— Ще се видим в операционната — извини му се той, докато се отдалечаваха с Мариса.
Влязоха в една кабинка, отделена от чакалнята с две люлеещи се врати. Имаше само един стол, обърна го и й предложи да седне, докато той самият се облегна на плота, без да изпуска чашата с кафе. Осъзнавайки както ниския си ръст, така и психологическото му превъзходство, тя отмести стола към него, настоявайки, че той трябва да седне, тъй като оперира от ранна сутрин.
— Добре, добре — засмя се Тийман, — сядам. А сега ми кажете какво мога да направя за вас.
— Изненадана съм, че не сте чували името ми — започна Мариса, като го гледаше в очите. — Срещнах се с много хора…
— Съжалявам — каза д-р Тийман и се засмя отново, но с нотка на притеснение и повишено любопитство.
— Д-р Краузе не ви ли се е обаждал във връзка с мен?
— Не съм сигурен, че познавам д-р Краузе. — Тийман насочи вниманието си към кафето.
Първата лъжа, помисли си Мариса. Тя си пое дълбоко дъх и му каза същите неща, които бе казала и на Краузе. От момента, в който спомена епидемията в Ел Ей, той не бе вдигнал очи. Тя усети, че е нервен. Повърхността на кафето се разлюля в чашата му и Мариса се изпълни с облекчение, че не е следващата му пациентка.
— Нямам и най-слабата идея за какво ми говорите — каза д-р Тийман и се изправи. — И за съжаление, чака ме друга операция.
С нехарактерна за нея дързост Мариса леко го блъсна към стола.
— Още не съм свършила — каза тя, — и независимо дали съзнавате или не, вие сте замесен. Давате ли си изобщо сметка колко дълбоко сте затънали! Имам доказателства, че Ебола е съвършено умишлено разпространявана от Лекарския съюз за действие. Вие сте касиер на съюза и аз съм шокирана, че човек с вашата репутация може да е свързан с нещо толкова отвратително…
— Вие сте шокирана? — парира я д-р Тийман, като се изправи отново и се извиси над нея. — Аз пък съм смаян, че имате нахалството да правите такива безотговорни заключения!
— Спестете си възмущението. Публична тайна е, че сте член на Лекарския съюз за действие, така както и че сте съдружник в единствената лаборатория в страната, оборудвана за работа с вируси като Ебола.
— Надявам се, че имате застраховка — предупреди я Тийман и гласът му се извиси. — По-нататък ще говорите с адвоката ми.
— Добре — отвърна Мариса, игнорирайки заплахата му. — Може би той ще ви убеди, че най-полезната политика за вас ще е да сътрудничите на властите. — Тя отстъпи и го погледна в очите. — Сега, когато ви срещнах, не мога да повярвам, че сте одобрили идеята за разпространение на смъртоносна болест. Ще е двойна трагедия за вас да изгубите всичко, за което сте работили, поради недомислието и алчността на други. Помислете за това, д-р Тийман. Още имате време.