Дневната се оказа празна. В средата на спалнята се мъдреха прахосмукачка и купчина чаршафи на пода, но не се виждаше никой. Той се приближи до съблекалнята и тогава чу течаща вода.
Жената бе коленичила пред ваната и я търкаше. До нея стоеше бутилка с препарат.
Без да се колебае нито миг, Ал спря зад жената и метна сгънатата кърпа през врата й. Тя издаде няколко приглушени звука, но те се смесиха с шума на течащата вода. Лицето й почервеня, след това посиня. Когато Ал стегна още, тя се свлече на пода като мека парцалена кукла.
Той откри секретните ключове в джоба й на месингов пръстен с размерите на гривна. Върна се в коридора, закачи табелка „Моля, не безпокойте!“ на бравата и затвори вратата на апартамента. След това изблъска количката встрани към стълбището. Разтърка пръсти като пианист, който се подготвя за концерт и закрачи към стая 1127.
17.
24 май
Мариса изяде последното парченце от ябълката, която си беше обелила и остави ножа и обелките на нощното си шкафче. Взе телефона и набра номера на „Нордуест Еърлайнс“, опитвайки се да си направи резервация за Минеаполис. Беше решила, че Лекарският съюз за действие и групата около него ще предположат, че първо ще се отправи за Ел Ей.
Агентът най-сетне я увери, че й е осигурил място за следобедния полет. Тя се отпусна назад в леглото и се замисли как да прекара оставащия час и половина, но умората я надви и тя заспа.
Събуди я метално изщракване. Сякаш идваше откъм вратата, но тя бе сигурна, че е закачила табелката да не бъде безпокоена. После видя как топката на бравата бавно се завърта.
Спомни си как я бяха нападнали в стаята й в Чикаго с медицински пистолет и паниката я прониза като електрически ток. Стегна се и протегна ръка към телефона.
Преди да успее да вдигне слушалката, вратата се отвори, отцепвайки част от касата, когато винтовете, поддържащи пластините на веригата за заключване, бяха изтръгнати от метала. Един мъж захлопна вратата с трясък и се хвърли към Мариса. Хвана я за врата с две ръце и я разтърси като побесняло куче. След това приближи пребледнялото й лице към своето.
— Помниш ли ме? — озъби й се той.
Помнеше го. Беше русият мъж с подстрижка а ла Юлий Цезар.
— Разполагаш с десет секунди да ми дадеш пистолета за ваксиниране — изсъска Ал, разхлабвайки смъртоносната хватка около шията й. — Ако не го сториш, ще ти счупя врата. — И за да подчертае думите си, той удари главата й.
Мариса не можеше да диша и заби нокти в силните му китки, което го накара да блъсне с все сила главата й в стената. Тя инстинктивно вдигна ръце да предпази тялото си. Нощната лампа изхвърча и се разби с трясък на пода; стаята се завъртя пред очите й от недостига на кислород.
— Това е последният ти шанс — извика Ал. — Какво направи с ваксинатора?
Ръката на Мариса напипа ножа за плодове. Пръстите й стиснаха дървената му дръжка и тя го заби с все сила в корема на мъжа. Представа нямаше дали го е засегнала, но той спря да говори по средата на думата, дръпна се и се стовари назад. Лицето му изразяваше изненада и недоумение. Тя размаха ножа, като продължаваше да го държи насочен срещу него. Очите му се разшириха невярващо, когато забеляза кървавите петна по ризата си.
Тя се надяваше да изтича до вратата и да избяга, но преди да е успяла, той се надигна като разярено животно и я принуди да се втурне към банята. Стори й се, че от нападението й в Чикаго са минали само часове. Ал хвана бравата на вратата преди тя да се затвори, а тя започна да удря с ножа без да вижда, чувствайки, че засяга кост. Ал изкрещя и дръпна ръката си, оставяйки кръв по панела. Вратата се захлопна и Мариса бързо я заключи. Канеше се да набере телефона в банята, когато се чу силен удар и цялата врата на банята се срути навътре. Ал я принуди да пусне слушалката, но тя отново го заудря с ножа. Уцели няколко пъти стомаха му, но изглежда без никакъв ефект, сякаш нищо не се бе случило. Игнорирайки ножа, Ал хвана Мариса за косата и я блъсна в умивалника. Тя се опита отново да го прободе, но той стисна китката й и я заблъска в стената, докато хватката й се разхлаби и оръжието изтрополи на пода.
Той се наведе да го вдигне, но преди да се изправи, Мариса хвана висящия на жицата телефон и го халоса с все сила със слушалката. За един кратък миг не беше сигурна кой е пострадал повече. Рамото я болеше неудържимо.
Известно време Ал продължи да стои като замръзнал. После подбели очи и падна с бавно движение във ваната, удряйки главата си в крановете.